Космическите скали, паднали на Земята през миналия век, съдържат петте бази (1), които съхраняват информация в ДНК и РНК, съобщават учените в Nature Communications.
- ДНК е изградена от четири нуклеотидни бази – цитозин (C), гуанин (G), аденин (A) и тимин (T), а РНК – от още една нуклеотидна база – урацил (U).
Тези нуклеотидни бази се комбинират със захари и фосфати, за да съставят генетичния код на целия живот на Земята. Досега не беше известно дали тези основни съставки на живота са дошли от Космоса или са се образували в бульон от земни химични вещества, взаимодействащи помежду си.
Но сега ново откритието допълва доказателства в подкрепа на предположението, че предшествениците на живота първоначално са дошли от Космоса, казват изследователите.
Учените измерват изобилието от основи и други съединения, свързани с живота в четири проби от метеорити, паднали преди десетилетия в Австралия, Кентъки и Британска Колумбия. При всички тях екипът открива аденин, гуанин, цитозин, урацил, тимин, няколко съединения, свързани с тях и няколко аминокиселини.
Също така, екипът измерва химическото съдържание в почвата (на мястото) в Австралия, и след това сравнява измерените стойности от метеорита с тези от почвата. Стойностите на някои от откритите съединения се оказват по-високи в метеоритите. Това предполага, че химичните съединения са дошли на Земята чрез тези скали.
Но при други от откритите съединения, включително цитозин и урацил, концентрацията им в почвата е до 20 пъти по-високо, отколкото в метеоритите. “Това може да е показател за земно замърсяване”, казва космохимикът Майкъл Калахан от Държавния университет в Айдахо.
„Мисля, че изследователите успешно идентифицираха тези съединения”, казва Калахан, който по-рано е работил в НАСА и е помагнал при измерването на стойностите в новото изследване. Но „те не представиха достатъчно убедителни данни, които да ме убедят, че наистина са с извънземен произход.“
Водещите автори на доклада обаче посочват няколко специфични открити химикала в подкрепа на хипотезата за космически произход. В своя анализ те измерват повече от дузина други съединения, свързани с живота, включително изомери на нуклеазите (2). Екипът открива някои от тези изомери в метеоритите, но не и в почвата. „Ако имаше замърсяване на почвата, трябваше да видим и тези изомери в почвата.” Но те не откриват такива.
- Нуклеазите са ензими, отговорни за разграждането на нуклеиновите киселини.
Това, което може да изясни въпроса, е вземането на проби от непокътнати астероиди. Екипът вече използва техниката си за извличане на парчета от повърхността на астероида Рюгу (Ryugu), който японската мисия Hayabusa 2 донася на Земята в края на 2020 г. Очаква се мисията на НАСА OSIRIS-REx да се завърне през септември 2023 г. с подобни проби от астероида Бенну (Bennu).
„Ние сме наистина развълнувани от историите, които разказват тези материали [пробите от метеорити]“, допълват учените.
