Парите, които се очаква да получим от Европа по Плана за възстановяване и устойчивост могат да бъдат обвързани с позицията на България по казуса с Република Северна Македония. Това е станало ясно по време на снощния коалиционен съвет. Припомняме, че се подготвя визита на премиера Кирил Петков във Франция, като целта на срещата му с френския президент Еманюел Макрон преди изтичане на френското европредседателство, е именно повече яснота по темата и взимане на решение в полза на Скопие. В Париж се очаква да се одобри предложението на Макрон, което да вдигне ветото за започване на преговорите за членство на страната в ЕС.
Премиерът Кирил Петков нито отрече, нито потвърди новината за подобна визита. “На ниво МВнР се върши много голяма работа, за да се види какви са всичките възможност за напредък по темата РС Македония. Но не може нищо да потвърдя”, каза министър-председателят. Той увери, че преди каквото и да се направи, каквото и да се договорят дипломатите, ще се премине през парламента.
Първоначално идеята била на срещата с Макрон да присъства и президентът Румен Радев. Днес обаче държавният глава официално обяви днес, че това няма да се случи. “Няма напредък по откритите въпроси между София и Скопие. Затова и няма условие за моя визита в Париж, за която се писа”, каза държавният глава, като допълни, че оценява усилията на европейските партньори, но иска да види реални резултати. “Що се отнася до убеждението на премиера, че последната инстанция по темата “Република Северна Македония” е парламентът, трябва да уточня, че последната инстанция винаги е народът и за неговото консултиране има конституционни механизми”, добави Радев.
Брюксел очаква София и Скопие да постигнат споразумение колкото се може по-бързо и че на фона на руската агресия в Украйна е много важно ЕС да изпълни обещанията си към страните от Западните Балкани и започне преговорите за членство в ЕС със Република Северна Македония и Албания.
КСНС у нас по темата ще има след визатата на властта в Париж. Българското правителство настоява за реализирането на договора за добросъседство между двете държави преди да даде разрешение за започване на преговори на Скопие за членство в ЕС.
Присъединяването на двете нови страни е лична амбиция на Макрон, възпирана доскоро от канцлерката Ангела Меркел. След като обаче Меркел вече се оттегли, цялото влияние на Франция и близката й Полша ще бъде вложено, за да започнат преговорите за членството на РС Македония и Албания. Това не е формулирано като пряко условие на Брюксел към София, защото ще прилича на изнудване, но е намекнато достатъчно ясно на български политици и то неколкократно.
Премиерът Петков обаче е убеден, че консенсусът по темата зависи и от Европа – до каква степен ще бъдат приети условия, които са много важни за България. София отдавна настоява ЕС да стане гарант за изпълнението на договора за добросъседство със Скопие от 2017 година, но европейските държави не желаят да допуснат двустранни спорове на европейско ниво и имат резерви.
България е под силен натиск не само от Европейската комисия, но и от САЩ да промени позицията си за Северна Македония и да одобри преговорната й рамка за членство в ЕС още този месец. Страхът от руско и китайско влияние винаги е карал Америка да подкрепя евроинтеграцията на Западните Балкани.
