Българската православна църква чества днес Възнесение Господне. Празникът е наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово – Великден. Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници.
С възнесението си Исус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открил небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
Датата на празника идва от това, че според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях. На четиридесетия ден от Възкресението си Христос им се явил за последен път, беседвал с тях и ги извел от Йерусалим до върха на Елеонската планина. Като се изкачили планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. И още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
Според българската народна традиция Спасовден е свързан почитта към мъртвите. Поверието гласи, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
На 40-ия ден след Великден в горите се появяват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Днес имен ден днес празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска и производните на тези имена. Денят е и професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите.
