На 17 февруари 2014 г. Министерство на културата обяви прием на проектни предложения по Програма БГ08 “Културно наследство и съвременни изкуства”, съфинансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
В нея са заложени близо 16 млн. евро, които ще бъдат вложени в областта на консервацията на културното наследство и насърчаване на многообразието в изкуството и културата.
Министерство на културата обяви прием на проектни предложения по 5 мерки. По една от тях Малка грантова схема и част от Мярка А на Фонда за двустранни взаимоотношения крайният срок беше 17 април 2014 г. С тази промяна се дава възможност да се подготвят по-качествени предложения, разработени според Насоките за кандидатстване.
Мярката дава възможност за партньорства между общински администрации и НПО-та. Те ще могат да представят проектите, с които кандидатстват, до 30 април.
За ангажимента на културното ведомство, удълженият срок и проектите, които са приоритетни по тази мярка от Норвежката програма, пред Kmeta.bg говори министърът на културата д-р Петър Стоянович.
– Министър Стоянович, обявихте, че удължавате срока за кандидатстване на проектите по две от осите на Норвежката програма. Защо?
– На първо място поради големия интерес към участие по отворените покани по Програма БГ08 “Културно наследство и съвременни изкуства” – така наречената Норвежка програма. Тези проекти са от изключително значение за българската култура. От друга страна с удължаването на срока за кандидатстване даваме реална подкрепа на авторите на проектите, като им осигурим достатъчно време и експертна информация, която да им помогне да покрият всички изисквания. Именно за това удължихме срока за подаване на документи по две от 5-те мерки до 30 април.
Целта ни е да няма проекти, отпаднали по формални, документални причини. Иска ми се да имаме истинска борба на съдържания и идеи, като бюрократичните пречки са сведени до минимум. Бързам да се похваля, че вече има подадени над 10 проекта от различни организации, сдружения, общини.
– Какъв е ангажиментът на Министерство на културата като бенефициент по програмата?
– Често се забравя, че ние сме програмен оператор, а не бенефициент по програмата. Ние, като програмен оператор, сме отговорни за подготовката и управлението на програмата “Културно наследство и съвременни изкуства” в съответствие с принципите на ефективност и ефикасност и съобразно разпоредбите на Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Липсата на достатъчно финансиране е до болка познат феномен за културния сектор, затова сме истински радостни от осигурените 16 милиона евро по програмата. Това се единствените “живи пари”, отпуснати извън бюджета за родната ни култура.
– Не е тайна, че подобни програми се ползват с нисък обществен авторитет, защото се смята, че са забулени в непрозрачност и парите се усвояват по неясни критерии без видими резултати. Как смятате да избегнете подобни упреци?
– Пълна прозрачност при управлението на програмата – на това държа на първо място. Недоверието съществува именно защото години наред е имало много подобни обещания, останали без последствие. Затова – всичко на масата, пълна информация, всякаква помощ, която ни се поиска. Вече организирахме три информационни дни за представяне на възможностите за кандидатстване, отговаряме на множеството въпроси, които пристигат. Следващата стъпка е сформирането на оценителни комисии.
Обявихме процедура за независими оценител, по която получихме множество оферти. Надявам се те да отговарят на критериите, защото именно тези външни експерти ще правят оценката на качеството на проектните предложения. Разбира се, кръстът си е наш! В края на краищата от правилното менажиране на програмата ще зависи как тези пари реално ще допринесат за развитието на българската култура. Съзнавайки тази отговорност сме заложили на максимална прозрачност при всички процедури и етапи от изпълнението на програмата.
– Вие лично какъв тип проекти считате за приоритетни?
– Аз нямам думата. Оценката на проектите ще бъде въз основа на тяхното качество, оригиналност, навременност. По този начин ще спечелят тези, които са добре подготвени, допринасят за достъпа до култура, за грижите за съхраняването и развитието на културното ни наследство, както и създаването на стойностни съвременни културни продукти. Норвежката програма е създадена така, че да насърчи проекти едновременно и в трите най-важни направления за развитие на културата. Не крия голямото си желание тя да допринесе най-вече и за приобщаването на младите хора към културното ни наследство, по съвременен начин, адекватен на времето.
– Много се говори за това, че младите не познават културата на страната си, нито историческото наследство, нито съвременните образци. В една скорошна анкета 9 от 10 запитани не можаха да изброят трима съвременни български писатели и художници. Какво трябва да се направи според вас, за да се промени тази картина?
– За съжаление духовното обедняване е една типична характеристика на прехода. Младите нямат интерес, преподавателите нямат мотивация, твърде много сме вгледани в оцеляване и битовизми. Да се развиваш в сферата на духовното стана или твърде елитарно, или дори непрестижно. Затова една от основните идеи на програмата е да се приобщим младите към културното наследство, но далеч от овехтелите шаблони.
Задочно това приобщаване става и през отделните общини и региони, които обогатят своето туристическо портфолио с културни обекти. Естествено, става и на национално ниво чрез финансиране на стратегически проекти. Надявам се, резултатите от анкетата, която цитирахте, да се променят. Длъжни сме да внушим на младото поколение, че онова, което ни дава сили да продължим да се движим в противоречивото ни съвремие, е именно връзката с историческото ни наследство и бъдещото развитие на съвременната култура и изкуство.
