Порталът на българските общини Kmeta.bg даде старт на третото издание на конкурса “Кмет на месеца“. През май избрахме темата за образованието и я формулирахме така – “Добрите практики и иновации в българското образование“.
Традиционно екипът на Kmeta.bg търси за коментар обществени личности, обвързани с темата, която Порталът на българските общини популяризира. Поискахме мнението на бившия министър на образованието (2005-2009 г.) Даниел Вълчев.
Според него образованието е като “Алиса в страната на чудесата” и показва отношението към обществото
– Проф. Вълчев подкрепяте ли по-голямата публичност на инициативи като тази на Kmeta.bg – “Кмет на месеца”?
– Разбира се. Подкрепям всяка инициатива, която дава възможност да се отличат тези, които работят по-добре от другите. В този смисъл, разбира се, че одобрявам.
– Какво е необходимо за подобряването на образованието?
– Образованието е определението на отношението към обществото. В този смисъл една голяма част от нещата, които на нас не ни харесват като общество, след това ги виждаме в образованието. Например – когато говорим за насилие в училищата, трябва да си даваме сметка, че става въпрос за едно отражение на насилието на улицата, в семейството, а не изолирано явление.
Децата няма откъде да се научат да бъдат лоши с приятелите си. Достатъчно е да видят как бащата посяга на майката, двама шофьори се бият на улицата и т.н.
– Какво трябва да направят кметовете на общините за подобряване на образованието?
– Това не е въпрос на отделно усилие на една институция, пък било той на лидера на местна власт, става въпрос на по-конкретно усилие.
Първо ще кажа, какво трябва да направи държавата. Критерии за това дали една държава се интересува от образованието, е каква част от Брутния вътрешен продукт (БВП) отделя за образованието. Само да ви припомня, когато бях министър на образованието до 2009 година се отделяха 4,2% от БВП за образование, за по-миналата година, последната на Борисов, бяха стигнали до 3,5.
Тази година все още са под 4% и не могат да ги наваксат. Въпросът е не само в парите, а и в много други неща, но това е белег. В крайна сметка, кое е приоритет за едно семейство – да си купи нова кола и да отделя по 3 лева на месец. Очевидно това не е никакъв приоритет, защото с по 3 лева на месец, никога няма да си купят кола.
– Вашите критерии проф. Вълчев за добрите практики в образованието?
– Всяко действие, което води до по-качествено образование, повече знание и повече умения у децата. Това е сравнително просто.
– Според Вас какво е отношението на учителите към иновациите?
– Различно. Ние като казваме учителите, трябва да си даваме сметка, че това са 100 хиляди души и това са много различни хора. Не може да кажем, какво е отношението на журналистите към овчето кисело мляко, в този смисъл разликата е голяма от учител до учител, както от лекар до лекар, от съдя до съдя и т.н.
Като цяло българските учители, особено по-младите са доста отворени, но на по-възрастните, не може и да им се сърдим, защото това е малко поколенчески въпрос – човек, който е преподавал повече от 30 години по един начин, след това малко по-трудно се променя.
Като цяло, според мен хората се чувстват в една система, дали от този, който ръководи системата или тези които ръководят системата, дават тласък или не дават този тласък. Трябва лидерство в тази работа, да се дават ясни идеи, да се обяснява, да се убедят хората в някакви неща, дори които на пръв поглед не са безспорни и т.н.
Много неща трябва да се правят. Образованието е като “Алиса в страната на чудесата” – ако не бягаш достатъчно бързо, може даже и да не останеш, стоиш на място.
*Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” на www.kmet.kmeta.bg
