Възможно ли е до 2035 година по пътищата у нас да има коли, задвижвани от водород? Тогава изтича крайният срок, в който ще се произвеждат автомобили на изкопаеми горива. В България вече има проект, който проучва ефектите и възможностите за това да има водородни возила.
Максимална мощност 120 киловата, резервоари с капацитет от около 6 кг водород, който при консумация около 1 кг на 100 км позволява пробег от около 600 км с едно зареждане. Студен старт е -30 градуса. Това са само част от параметрите на колата, за която д-р Благой Бурдин, ръководител на лабораторията в Институт по електрохимия и енергийни системи, посочва.
“Водородната зарядна станция ще е комплекс от батерии, фотоволтаични модули и генератори на екологично добивания зелен водород”, обяснява чл.-кор. Евелина Славчева, цитирана от БНР. Системите ще бъдат полезни и на науката, и на бизнеса, както е в Германия. “Има нужда да си поставяме високи цели”, казва тя, защитавайки нуждата и БАН да се включи в изследванията на придвижването с неизкопаеми горива. Но обръща внимание, че трябва да има и адаптация на правилата, които да не ограничават навлизането и на водородни коли, и на електромобили.
Дали наличието на регистрирана водородна кола в България ще провокира и пробив в мисленето за наличието на нужната инфраструктура за зареждане? По данните на д-р Бурдин зарядните станции за водородните коли са съсредоточени в държавите от Централа Европа – Франция и Германия най-много. Испания, Италия и Великобритания – в по-малък обем. В източната част, а и в държави като Полша, Унгария и Румъния, такива няма. От друга страна са производителите на водородни коли. Които по свидетелства на запознати не са склонни да произвеждат и да продават, знаейки, че няма зарядна инфраструктура. А такава в един момент ще бъде наложителна. Аргументите се крият в изводите от проучването на д-р Благой Бурдин – за инфраструктурата, нужна на електромобилите. Най- общо то показва, че в даден момент, вероятно след 2035 година, когато в Европа забрани двигателите с вътрешно горене, ще е нужна по разнообразна мрежа за зареждане.
“Пътят на водородните коли към масовото използване минава през камионите”, обяснявад-р Бурдин. Засега БАН няма да купува водородни камиони за полева лаборатория. Лабораторията по “Интегрирани енергийни системи” трябва да бъде създадена до края на годината в рамките на Центъра за компетентности. Едва тогава ще започнат и проучванията за производството на водород. Засега дори и учените като д-р Благой Бурдин и чл.-кор. Евелина Славчева не се наемат да прогнозират кога по пътищата у нас ще тръгнат и водородните автомобили. И двамата обаче са убедени, че по-ниската цена на двигателите с вътрешно горене се заплаща с цената на здравето заради замърсяването.
