На 15 юни се посреща Видовден (Вида) – почита се за предпазване от градушка. В традиционната култура и фолклор двамата светци Вартоломей и Елисей са представени като братя на Вида.
Смята се, че Вида “види” пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. Може да се търси връзка между действията на Вида спрямо братята й и народните вярвания, че градушката (както и другите природни бедствия) идват като божие наказание за извършен грях. Това християнско по произход схващане се смята, че поражда и изразът: “Ще дойде Видовден”, т.е. ще има възмездие за провинилите се.
В народната митология Вида е своеобразният образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден.
Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. В Граовско, в навечерието на празника, поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, и вярват, че тя лекува болни очи.
Видовден е свързан и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.
Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
