Предстои прекатегоризация на общините, районите, кметствата и населените места съгласно Закона за административно-териториалното устройство. Той предвижда процесът да се извършва през 10 години според данните от преброяването на населението и жилищния фонд. Критериите за категоризиране бяха приети с решение на правителството през ноември миналата година.
Националното сдружение на общините подкрепя предложените показатели, като обръща внимание, че в редица нормативни актове категорията играе роля при диференцирането на общините за целите на данъчното облагане. Използва се и при определянето на някои от субсидиите от държавния бюджет.
При разпределението на капиталовите разходи за общините от 4-та и 5-а категория е осигурен допълнителен компонент за подобряване на състоянието на социалната и техническата инфраструктура. В тази група досега попадаха 131 общини, а с новата категоризация техният брой ще нарасне на 198.
Прекатегоризацията ще доведе и до промяна в размера на средствата за зимно поддържане.
От друга страна кметове на малки населени места категорично се обявиха против внесения от ГЕРБ законопроект за промяна в административно-териториалното устройство на страната. Отнема се правото на хората за пряк избор, а общинските съвети ще трябва освен да закриват кметски наместничества, да закриват и кметства заради прага от 300 жители. Това коментираха Стефан Живков – кмет на с. Царев брод в община Шумен, Христо Христов – кмет на великотърновското Ново село, Петър Атанасов – кмет на шуменското село Лозево, и Златка Кънчева – кмет на с. Душанци в община Пирдоп пред БНР. Според тях няма никаква икономическа логика. “Нарушава се и европейската харта за местно самоуправление, а местното самоуправление е различно от местното управление”, подчертаха кметовете.
“Местното самоуправление е най-близо до хората и може да взема най-адекватни решения, както и да откликва по най-бърз и ефективен начин”, коментира Найден Зеленогорски – председател на партия “Достойнството на един народ” и член на УС на Асоциацията на българските градове и региони.
Дискусията продължава повече от 20 години. “Надявахме се, че тези теми ще бъдат обсъждани и сега при промените в Конституцията. Всички политически сили прегръщат темата преди избори, а след избори, вместо да децентрализират властта, да децентрализират финансите и да дадат възможност на най-ниското ниво – местното самоуправление, да взема важните решения, те започват да централизират власт и финанси. По този начин ние категорично се разминаваме с практиките в утвърдените проспериращи демокрации, към които се стремим, където има регионализация и силна местна власт и където огромна част от финансите на общините и кметствата се разходват в името на хората с легитимно решение на местно ниво. В България в момента държавният бюджет разписва почти всичко на общините. Единствено 10% от бюджетите на общините се управляват с решения на Общинския бюджет. Тази промяна в Конституцията трябваше да се случи. След нея трябваше да се случат множество промени в законите на България”, убеден е Зеленогорски. Според него законопроектът сега е на парче, без да е част от общата концепция, която би направила страната модерна и със силни региони.
Зеленогорски смята за адекватно там, където има населени места със 100 постоянно живущи граждани, да се провеждат избори за кмет. “Не разбирам защо ако живееш в малко населено място, ти да нямаш право на избор”, каза той и заяви категорично, че концепцията трябва да е обща. Той изтъкна и че в страната има няколко десетки общини, които не отговарят на изискванията да бъдат общини. По думите му трябва да има определени изисквания за общините.
Зеленогорски е категоричен, че няма нищо страшно една малка община да се влее в една по-голяма и по този начин да си защити интересите и повиши качеството на живот. Според него цялата концепция трябва да бъде огледана. “В момента е на парче, не е обща концепция”, отбеляза той и добави, че никой няма дългосрочни стратегически цели.
