Кабинетът на Бойко Борисов официално се е отказал да ползва средства от европейските фондове при строителството на магистрала “Хемус” и тунел под “Шипка”.
Това става ясно от последната версия на Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020, която правителството е одобрило на подпис и официално е представило пред Европейската комисия в началото на тази седмица. БГНЕС разполага с копие от документа. Спешното одобрение на програмата е направено с надеждата ЕК да я одобри най-късно в началото на 2015 г. Ако това не стане, финализирането на програмата от Брюксел ще се отложи за средата на следващата година.
Кабинетът на “Борисов” се е върнал към варианта, който правителството “Орешарски” предложи за разходване на 1,9 млрд.евро, които България има възможност да получи от европейските фондове за магистрали и железопътна инфраструктура. Още преди година стана ясно, че средствата от Кохезионния фонд ще се разпределят 50 на 50 за пътища и за железници.
Служебният министър на транспорта Николина Ангелкова, която вече е министър на туризма, направи неуспешен опит да промени приоритетите, което категорично беше отхвърлено от Брюксел. Действията на Ангелкова, която лобираше за повече пари за пътища, сериозно забавиха финализирането на програмата, което можеше вече да е факт. Към сумата от 1,6 млрд. евро, които ЕС дава на България, националното съфинансиране ще е в размер на още близо 300 млн.евро.
По 673 млн.евро (европейско и национално финансиране) ще бъдат изразходвани основно за строителство на ЛОТ 3 от магистрала “Струма” и изграждане на модерна жп-инфраструктура по направлението София-Пловдив-Бургас и въвеждане на скоростни влакове. Инвестициите предвиждат сериозно увеличаване на скоростта на железопътния транспорт. “Финансирането на изграждането на магистрала “Хемус” и на тунел под “Шипка” ще бъдат финансирани от други източници, като държавния бюджет и/или международни финансови институции (заеми-бел.ред.)”, гласи ОПТТИ 2014-2020. В случай, че пари от строителството на магистрала “Струма” все пак останат, те ще могат да бъдат пренасочени по двата резервни проекта – “Хемус” и тунел под “Шипка”, но със сигурност няма да са достатъчни за пълното им довършване.
Като важно направление е посочен и скоростен път Е-79 – Ботевград-Враца-Монтана-Видин. От програмата става ясно, че неговата реализация ще е възможно единствено чрез кредит.
“Участъкът в Кресненското дефиле на АМ “Струма” се подготвя като дълъг тунел. В съответствие със стратегията за околна среда на JASPERS след изготвяне на проекта за тунела следва да бъде направена оценка на влиянията му върху околната среда. Във връзка с рисковете, присъщи за реализацията на проект от подобен мащаб (финансови, времеви, геоложки, екологични и пр.), ще бъдат оценени и допълнителни варианти, допустими от екологична гледна точка”, пише още в документа, от което става ясно, че правителството ще продължи да търси вариант за тунелно-виадуктно строителство на участъка при Кресненското дефиле, за което настояват български компании. Строителството на ЛОТ 3 на “Струма” е задължително, защото е обвързано с разплатеното по останалите участъци на магистралата от София до Кулата. Ако страната ни не довърши най-тежкия участък, то ще трябва да възстанови на ЕК средства, които възлизат на стотици милиони евро.
401 млн.евро от европейските фондове и държавния бюджет са предвидени за третия метродиаметър в София – бул.Ботевградско шосе – ж.к. “Овча купел”, както и за участъка от втория метродиаметър между бул. “Дж.Баучър” и ул. “Сребърна”.
Част от парите ще отидат за закупуване на нови метро-влакчета. Стартът на строителството на третия участък от столичното метро обаче се планира чак за втората половина на 2016 г., поне според посоченото в програмата. Според програмата след довършването и на третия участък от метрото в София, годишно то ще има капацитет да превозва по 105 млн.пътника.
Чрез въведения през новия програмен период “Механизмъм за свързване на Европа” се предвиждат инвестиции и по жп-направленията сръбска граница – Драгоман – София – Елин Пелин и Видин – Медковец.
24 млн.евро са предвидени за интермодални терминали. 47 млн.евро е техническата помощ по ОПТТИ 2014-2020. Тези средства са подготовката, оценката и проучването на проектите, за издръжка на администрацията, както и за популяризиране на инфраструктурните проекти. 68 млн.евро са заделени за въвеждане на “иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта”.
Одобрената от правителството ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура” предвижда и “разработване на нова политика по поддържане на пътната инфраструктура, включително въвеждането на тол такси”. За целта ще бъде взет заем от Европейската инвестиционна банка.
