Г-жо Манева, от 1 януари според Закона за управление на отпадъците административни сгради и търговски обекти трябва да събират отпадъците разделно. Смятате ли, че имат готовност да започнат?
Категорично, не, не са готови да започнат. Това означава, че от началото на следващата година всички задължени лица, включително и кметовете на населените места с над 5000 жители, трябва първо да променят наредбите за управление на отпадъците за съответното населено място, така че в тях да са разписани съвсем ясно задълженията на всички лица.
Второ, трябва да изберат системата, която ще прилагат за разделното събиране на биоразградимите отпадъци, като уточнят как ще става това в магазините за хранителни стоки, в ресторантите, как ще се събират биоразградимите отпадъци от зелените площи и т.н.
Освен системата за разделно събиране, която ще трябва да прилагат, трябва да помислят в населените места, в които няма инсталация за преработване, за оползотворяване на биоразградимите отпадъци, да кандидатстват с проект в Министерството на околната среда по Програмата, която се финансира с европейски средства или в ПУДООС /Предприятието за управление дейностите по опазване на околната среда/ за организация за оползотворяването им.
Това само за биоразградимите отпадъци ли се отнася?
Не. Има две основни задължения. Разделно събиране на биоразградимите отпадъци и разделно събиране на хартия, картон, пластмаса, стъкло и метални отпадъци. Това, което се изискваше за разделното събиране на отпадъците от опаковки, сега се разпростира и върху всички стъклени, пластмасови, хартиени и метални отпадъци.
Как ще стане?
Възможностите са няколко. Търговските обекти, общините, учрежденията и т.н. могат да сключат договор с организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, които вече имат опит, и да уточнят как ще стане отчитането на събраните отпадъци – каква част ще попадне в организациите като опаковки, каква част ще попадне в отчета за общото количество отпадъци на общината. Не е трудно – може да се направи морфологичен анализ на събраните количества и да се приеме съотношението, което е типично за съответното населено място.
Това е предизвикателство пред местните власти и ние сме разпратили писмени указания какви са задълженията на кмета, тъй като те са ясно дефинирани в закона, но знаем от опит, че трябва предварително да се направят такива разяснения.
Освен това на годишната среща на кметовете и на Асоциацията на общините в България представители на Министерството на околната среда изнесоха презентации за това, което предстои като задължение пред всички нас по новия закон за отпадъците. Продължаваме да правим такива срещи из страната, за да помогнем максимално методически на кметовете и на общините да се справят с тази задача, тъй като това е обща задача.
Ако те събират разделно и почти целият отпадък отива за оползотворяване и рециклиране, това означава ли, че ще се даде право на гражданите, фирмите и организациите да плащат такса смет не на база на данъчна оценка на имота, а въз основа на количествата депониран боклук, който те са образували, произвели?
Всичко, което ние предприемаме, е свързано с намаляването на количеството отпадък, който се депонира.
Ако се въведе добре организирано разделно събиране на хартия, пластмаса, на стъкло и на метал, на цялото количество, което се образува в съответните населени места и ако се събират разделно биоразградимите отпадъци, очевидно е, че след сепарацията част от отпадъка отива за оползотворяване и рециклиране.
Остава съвсем малко количество за депониране и общините ще плащат много малка цена и такса за депониране на отпадъците. Това пък означава, че в “такса смет”, която се събира от населението, компонентът за депониране ще бъде много по-малък, отколкото досега. Това е съществена подробност, което означава съвсем категорично, че с въвеждането на новите системи няма основание да се счита, че такса смет ще бъде увеличена.
Как обаче ще се определя размерът от таксата, която всеки от нас плаща, това зависи изцяло от кметовете и от общинските съвети. Те трябва да са заинтересовани да намерят най-подходящата система, така че да стимулират хората да събират разделно отпадъците и съответно да търсят отговорност от тези, които изхвърлят общия отпадък в контейнерите за разделно събиране.
Тук отговорността е изцяло на кметовете и на общинските съвети. Действията им илюстрират изцяло тяхната адекватност към предизвикателствата на днешния ден и тяхната култура по отношение на опазване на околната среда.
За съжаление не можем да кажем, че има кой знае какво разбиране в по-голямата част от общините Но се надяваме с просветната дейност, която предвиждаме да осъществяваме, знанията да се увеличат и да се разбере колко важна е тази мярка.
Тя не само е стремеж за решаване на екологичните проблеми, а изцяло е икономически обоснована.
БСК съобщи преди дни, че с решение от 21 ноември 2012 г. Върховният административен съд (ВАС) е приел за незаконосъобразни текстове на общинска наредба, определящи таксата за битови отпадъци на база промили върху данъчната оценка, а не според тяхното количество. Делото е било образувано по жалба на “Търговско-логистичен комплекс Г.О.” АД срещу Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цените на услугите в Община Горна Оряховица.
В закона за отпадъците няма никакъв текст, който да визира как изглежда такса смет. В закона за местните данъци и такси е казано, че всеки кмет може да избере дали на база на количество или на база на брой членове в една фамилия или на база на оценката на имотите, самата община избира как да събира тези такси.
Специално в София, а и в голяма част от другите градове, за бизнеса таксата се събира на база на количеството отпадък. Това е една възможност, която ако фирмите не са си подали съответното уведомление в общината, няма как да им бъде сменена схемата.
Не зная защо Стопанската камара се е захванала с тази тема, след като по принцип има решение и изпълнението му зависи от активността на бизнеса.
Министерствата и държавните институции в София събират ли разделно отпадъците? Как ще ги проверявате? Регионалните инспекции по околна среда ли ще проверяват дали се изпълнява тази разпоредба?
И РИОСВ, и Инспекторатите на общините. В момента когато в Столичната община ясно бъдат разписани изисквания за разделно събиране на всички количества хартия, пластмаса, стъкло и метал и бъде създадена адекватна система, нашите контролни органи също ще се включат в проверките.
Преди това общината трябва да е приела съответната наредба, да сключи с организациите по оползотворяване договори, да каже кой в кой район работи, да разгласи тази информация, да направи достояние на населението промените в наредбата, да каже каква е отговорността на всеки един за разделното събиране на отпадъците и тогава ние можем да започнем да контролираме как се изпълнява това задължение.
Текстовете са обречени на неуспех, ако нямаме съдействие от държавните и общински власти.
Какъв е срокът, в който общините трябва да променят своите наредби за прилагане на новите текстове от закона за управление на отпадъците?
Има доста щедър срок, има време. Цялата следваща година ще бъде посветена на подготовка и на изпълнение на тези необходими дейности, за да започне реално разделното събиране в двете си направления. Така че има време общините да се справят и да създадат най-подходящата организация. Има време ние да им помогнем, да им дадем указания и, разбира се, да извършим съответния контрол за изпълнение на задълженията им.
Няма ли от януари да глобявате магазини, общини и учреждения, че не събират отпадъка разделно?
Не, нямаме такива намерения.
Организациите за оползотворяване на отпадъци не трябваше ли да подадат в МОСВ заявления за подновяване на разрешителните си до края на годината?
След излизане на наредбата започва да тече срока за подновяване на разрешителните. Една част от организациите имат временни разрешителни. През януари ще получат нови разрешителни. Преди дни е излязло разрешителното на Екобулпак. Една от организациите вече има разрешително по новия закон. Това ще се случи и с другите организации, които успеят да изпълнят условията, поставени с новия закон.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което трябва да се справите догодина в областта на отпадъците?
Не е една задача. Предизвикателството е да се създадат всички необходими механизми Законът за отпадъците да започне да работи. Досега говорихме за една изключително важна задача. Това е разделното събиране на биоразградими и на отпадъци от стъкло, хартия, пластмаси и метал. Има други важни задачи, които трябва да изпълним. Трябва да подготвим програма за следващия програмен период до 2020 г. как ще управляваме отпадъците. В управлението на строителните отпадъци излезе наредба, програма и това е една сфера, по която започваме сериозно да работим.
Голямо предизвикателство пред нас е през следващата година усилено да се изграждат 23 -те депа, които финансираме по ОП Околна среда, тъй като в 2014 г. тези проекти трябва да бъдат завършени.
2013 година е решаваща за изграждане на цялостната система за отпадъци. Заедно с депата, чието изграждане трябва да приключи, ние трябва да закрием над 100 депа, които не отговарят на европейските изисквания.
За тях трябва да бъдат разработени проекти и сметищата да бъдат рекултивирани. Заради този проблем имаме наказателна процедура от ЕС, но задачата няма да можем са изпълним без общините.
Задачите са много. Не може да се каже еди коя си е най-важна, защото всички са елемент от общото управление на отпадъците. Един от компонентите да не работи, системата ще бъде неадекватна и няма да изпълни целите.
