
За 2015 г. не бяха предприети радикални промени в данъчната и осигурителна политика. Същевременно с това бяха направени, а голяма част от тях и приети, редица спорни предложения, засягащи доходите, осигуряването, данъците и тяхното администриране, предава economic.bg.
През тази година се въвеждат данъчни облекчения за семейства с до три деца. Единият родител ще има право да намали данъчната си основа с 200 лв. (данъка с 20 лв.) при едно дете, с 400 – при две и 600 лв. – при три деца. Родител на дете с увреждане ще може да намали данъчната си основа с 2000 лв. при определени условия.
От днес хората с доходи извън трудови правоотношения – граждански или авторски договори, ще могат да избират дали данъка по тях за последното тримесечие да бъде удържан при работодателя или внесен по-късно с подаването на данъчна декларация.
От тази година гражданите ще могат да подават данъчна декларация по електронен път, използвайки персонален идентификационен код (ПИК). Досега те трябваше да ползват електронен подпис, което поради ежегодните разходи отказваше значителна част от тях. Близо 150 хил. е броят на имащите ПИК, което дава надежди на данъчната администрация за значителен ръст при използването на електронни услуги.
Променен е и самият вид на данъчните декларации за доходи на физически лица и корпоративен данък в насока за намаляване на обема и сложността им. За доходите по трудов договор няма да е необходимо вписване на данните на работодателя, а информацията за внесени осигурителни вноски ще се подава в обобщен вид. Няма да се изисква от наемодателите да предоставят детайлна информация за имота/ите си.
Получилите през 2014 г. доходи само от минимална работна заплата ще могат да си възстановят удържания данък с подаване на образец 2001 б на годишна данъчна декларация.
Друга промяна, която ще улесни данъкоплатците, е отпадането на задължението моторни превозни средства да бъдат едновременно регистрирани, прехвърляни или отписвани в КАТ и местната администрация. От 1 януари това ще се случва само в КАТ, а общинските данъчни служби ще получават информацията по електронен път и ще определят дължимия данък.
Съгласно промените в европейското законодателство, данъкът върху добавената стойност за телекомуникационни, радио, телевизионни и услуги по интернет ще се определя и събира в страната, където е регистриран техният потребител.
Макар управляващите да изтъкнаха като плюс липсата на промени в данъчната политика и „запазването на ниските данъчни ставки“, бяха направени стъпки за значително увеличаване на осигурителната тежест. Тя по своя характер е данъчна, но за по-голямо благозвучие пред обществото е наричана осигурителна, което говори за сериозно разминаваме между политическо говорене и ангажименти и реални действия. Тези действия срещнаха и най-сериозния отпор сред работодателските и неправителствени организации и икономисти.
През 2015 г. се предвижда трансфер от бюджета на Република България към Държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер на близо 5,053 млрд. лв. Тези средства са за покриване на осигурителни плащания, които не могат да се покрият с постъпленията от така наречените осигурителни вноски.
След редица обрати и спорове, дори в рамките на правителството и подкрепящите го партии, максималният осигурителен доход се повишава от 1 януари от 2400 на 2600 лв. Това ще засегне близо 100 000 българи с доходи над досегашния праг. Паралелно с това, от 1 юли се покачва и максималната пенсия, като 35% съотношение с максималния осигурителен доход – от 840 на 910 лв.
Повишава се и минималният осигурителен доход за отделните икономически дейности. За 42 от тях беше постигнато съгласие между социалните партньори и средният ръст е 4%. За останалите, за които не се стигна до консенсус, се прилага индексация, сходна със средната за договорените. Минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите се предвиждаше да нарасне от 240 на 420 лв. ,но след натиск от ДПС увеличението в крайна сметка ще е с 60 лв. От тези мерки в бюджета на държавното обществено осигуряване се очакват допълнителни 35,4 млн. лв.
От началото на годината отпада изискването при пенсиониране лицето да е освободено от трудовото си правоотношение, което затрудняваше желаещите да продължат работа, след като са вече пенсионери.
От 1 юли всички пенсии ще бъдат осъвременени по “швейцарското” правило с 1,9%. Сравнително ниската корекция се дължи на отрицателната натрупана инфлация, измерена чрез средногодишния храмонизиран индекс на потребителските цени (-1,5%). Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще нарасне от 1 юли с 2,94 лв. до 157,44 лв., а социалната пенсия за старост ще е 115,15 лв., вместо досегашните 113 лв.
От новата година обезщетенията при майчинство за първата година ще се изчисляват на база осигурителния доход за последните две години, а не както е бе през 2014 г. – на база година и половина. Това на практика връща съществуващите преди 2014 г. условия. Промяната влиза в сила за майките, излезли в 45-дневния болничен преди раждане след 31 декември 2014 г.









