Националната овцевъдна асоциация (НОА) е една от най-големите животновъдни организации у нас. Може да се похвали с над 2000 члена, 350 000 овце и 10 развъдни организации. Освен Денят на храбростта, Гергьовден е и празник на овчаря. Голямата болка на браншовата организация е, че се чувства ограбена от млекопреработвателите заради ниските изкупни цени на млякото. За изчезващата професия – овчар, проблемите на овцевъдите и бъдещето на бранша, kmeta.bg разговаря с председателя на НОА инж. Бисер Чилингиров.
– Господин Чилингиров, честит празник. Защо днес празнуват и овчарите?
– Това е останало от миналото, когато хората по селата са имали уважение към животновъдите и овчарите, Свети Георги е бил земеделец.
– Не е ли изчезнала тази професия?
– Да, лошото е, че нещата вървяха натам, но не е изчезнала. И запомнете „овчар” не е обидна дума, а е гордост. Това е професия, която включва много любов. Аз съм зооинжинер, с две висши образования и съм овчар. В тази професия посрещаш първите слънчеви лъчи и изпращаш залеза. Работи се по 24 часа от 24 часа, 365 дни в годината. За да си овчар трябва да разбираш от развъждане, от селектиране. Трябва да си акушер и диетолог, за да днаеш с какво да храниш овцете. Задължително е да разбираш и от агрономство, за да си наясно кога и къде, на кое пасище за изведеш стадото. Да си овчар това са много неща в едно – енциклопедия.
– Тежка и неблагодарна ли е тази професия?
– Овчар е проста работа за умни хора. Това е занаят, който не се учи, а се краде. За животните трябва да се грижиш, като за семейството си. Да, професията беше на изчезване, но ще се справим и с този проблем. Преди е имало по 5 овчари в селата, на около 7000 овце, а в момента са по един или най-много двама и няма нито едно стадо.
– Кои са най-силните години на овцевъдството и каква е сега ситуацията?
– Осмедесетте години има възход, това са най-силните години. Тогава България е имала 12 – 13 милиона овце. Деветдесетте години намаляват на 8 – 9 милиона, а в момента страната ни има милион. Картината е тъжна, защото изчезва овцевъдството – изгасват светлините на къщите и селата изчезват.
– Какво може да промени браншовата организация на овцевъдите?
– Задачата ни е да съживим българското село. И това може да стане с овце, кози и млади хора. Знаете ли, че в момента българи са овчари, има и софиянци дори, и са на обучение в Испания и Франция. Те мечтаят да се върнат и работят в българските села. Ние от Асоциацията, заедно с институциите искаме да им създадем условия и да привлечем тези млади хора да работят в България.
– Как ще стане това, със стадото в планината, гегата, кучето и колибата ли?
– Не разбира се, живеем в XXI век. Всичко ще стане с механизиране – доене, хранене. Пазенето на стадата ще е с електропастир. Така трима пастири ще могат да гледат 2000 животни.
– Колко изкарва един овчар?
– От 500 до 1000 лв. месечно, като гледа от 150 до 200 животни.
– Господин Чилингиров, какви са цените на българското агнешкото месо, спекулира ли се?
– Днес на празника не искам да коментирам това, но много хора си купуват месо направо от фермата. Там излиза от 6 до 8 лв. на кг живо тегло, даже получават и бонус, главички, карантия, кожа.
– Какви са тегобите на хората в бранша?
– Нещата тръгван надобре. В момента ситуацията е такава, че овцевъдите ще получават по 10 лв. помощ на коза и овца. Това са държавни пари – безвъзмездна помощ, която е до 30 000 лв. на ферма за 3 години. Това е нещо в нямането, но не това е проблемът. Искахме субсидии като на гърците, които получават по-големи от нашите. До 2020 г. ще се дават по 31 евро за животните, които са под селекционен контрол, животни, на които се следи произходът и продуктивните качества. За другите ще се плаща по 6 евро.
– Всъщност от какво сте недоволни?
– Чувстваме се ограбени от млекопреработвателите. Ние не сме роби. Знаете ли, че субсидиите, които получаваме, само се подписваме за тях и отиват директно към мандрата, под формата на низкоизкупни цени. Изкупната цена на млякото падна на 30 стотинки. А в същото време по големите търговски вериги и по магазините не е паднала цената на млякото. Ние изнасяме млечни продукти в цяла Европа, Арабския свят, Австралия, Германия и Америка. А агнешко месо за Гърция, Италия Хърватия, Германия и Израел. Овчи и кози продукти са деликатеси и преработвателите печелят доста от това. Разбирате ли, че няма основание да е толкова ниска изкупната цена на млякото. Причината не е в Руското ембарго нито падането на млечните квоти. Това не влияе на цените. Говедовъдите си избраха за председател човек, който има развъдна ферма. Известен млекопреработвател също е в управата на такава организация. А бе тия хора се намесват навсякъде, където има пари. Ние сме ограбени от години, но ножа вече е в кокала и не се търпи.
– Какво ще правите?
– След празниците се събира УС на Националната овцевъдна асоциация и ще решим в кои области и мандри ще стачкуваме.
– Как могат да се регулират дейностите?
– С подписани договори между поризводител, прекупвач и преработвател. Фиксираме, толкова литра, на такава цена литъра, плащането в определен срок. Това е истината и спасението.
– Семейството ви как приема вашите ангажименти?
– Съпругата ми Божанка ме подкрепя. Имам и две деца момиче, на 15 години и момче на 6 годинки. Дъщерята вече е тийнейджърка и други неща я вълнуат, но синът е постоянно с мен при животните.
– Какво искате да пожелаете на колегите ви на Гергьовден?
– Искам да поздравя всички, с които работихме за новия програмен период. Весел празник, да са здрави, щастливи и да има берекет. Овцевъдството ще го пребъде и Асоциацията ще защитава интересите на овцевъдите.
