Йорданка Фандъкова е родена през 1962г. Учител по призвание, тя влиза в политиката с проекта ГЕРБ през 2005, когато става зам.-кмет на София, с ресор образование, култура, спорт и превенция от зависимости.
След като лидерът на нейната партия Бойко Борисов сменя попрището си от кмет на столицата на министър-председател през 2009, Фандъкова печели междинните избори за градоначалник. Позицията си затвърждава със пълен мандат на местния вот през 2011.
Така своеобразния политически пинбол дава на столицата нейния най-одобряван кмет през прехода. Шест години по-късно, в навечерието на нова предизборна кампания, лъчезарната кметица може да се похвали с много свършена работа, развити виждания и неспиращи планове за облагородяването на София.
Успяхме да посетим кабинета на градоначалника в Столична община, в един обичайно натоварен делник. В първата част от разговора ни с Йорданка Фандъкова засегнахме велосипедните възможности, общественият транспорт и облика на града. Последната тема продължаваме и обогатяваме надолу.
Споменахме големите инфраструктурни проекти, както и немалкото усилия по облагородяването на столицата. Една възможна обратна страна в случая на София е, че значението и за България не спира да расте, както и самия град и населението му. Това отнема човешкия потенциал на другите части на страната, а претоварва и самата столица. Според вас, този процес безкраен ли ще бъде?
Всяка година имаме срещи на кметовете на европейски столици. Тези срещи започнаха да се разширяват и да включват градоначалници на регионални центрове и по-големи градове в различните страни. Винаги тези събития започват с обсъждане на непрестанната официална тенденция столиците и големите градове да се разширяват и да приемат все повече хора. Това не е наше местно явление. Ние трябва да отчитаме тенденцията, да взимаме мерки и да развиваме града.
В същото време, в България трябва да се стимулират другите региони, особено що се отнася до заетостта. В години на криза хората идват в София на първо място за да имат работа. Тук безработицата, с дружните усилия на община, граждани и бизнес, е в пъти по-малка от средната за България през всичките тези години.
Трудовата миграция и нарастването на населението водят със себе си търсене и на повече публични и социални услуги, като например необходимостта от повече места в детски градини. През тези години ние построихме над 70 нови сгради за детски градини и открихме над 12 500 нови места в тях, но си даваме сметка, че те никога не стигат, защото още хора продължават да идват.
Относно детските градини има критики, че обновяванията и новите строежи не са разпределени добре между отделните столични райони. Някои силно населени териториални единици, каквато е Слатина, изпитват недостиг на места, докато други разполагат с по-голям или същия брой заведения за по-малко население.
Това е така, за съжаление през 2006 г. заварихме огромно количество заменени и символично продадени общински терени и то в населените и скъпи квартали. В същото време нямаше и райониране дълги години. По-рано споменахме главния архитект. Не може да се отрече на него и екипа му, че изработиха и защитиха т.нар. Закон за София – Общия устройствен план. В допълнение с постепенно приеманите подробни планове, това спря безконтролното застрояване.
Пред очите ни за кратко време се вдигнаха цели квартали, които нямат училища и детски градини. Аз живея в такъв. (бел.ред. – Кметът живее в кв. Манастирски ливади) Слава богу, там в плана има съхранен общински терен за училище, в който ще можем да построим и детска градина.
Нужно бе голямо усилие да преодолеем това лишаване на цели квартали от такива заведения, понякога заради заменки на терени или сгради за по 1-2 панелни апартамента. Тези казуси вече не се помнят толкова много, но бяха едни от първите ми задачи още като зам.-кмет.
Сега положението е много по-добро. Нужно е обаче да продължим последователната работа.
Да поговорим за друг проблем, където са нужни последователни усилия. Един частичен и един пълен ваш мандат по-късно – възможно ли е окончателно решение на проблема с безстопанствените кучета?
Начинът е известен и той е заложен в нашите програми, които дадоха видим резултат в последното преброяване на фондация „Четири лапи”. От над 11 000 през 2007, през 2013 уличните кучета в София бяха 6635.
Имаше и продължава да има доста пречки. Дълго време настоявах да се разреши изграждането на приюти от отворен тип и имахме частичен успех. В един момент наредбата го позволи и изградихме голям приют за 1000 кучета. Там успяхме да приберем много агресивни животни и глутници. Сериозните мерки на територията на цялата община доведоха до този спад, регистриран за 2013г. След това, за съжаление, наредбата отново беше променена. В началото на тази година пак подновихме прибирането на кучета, а започна и програмата за кастриране на дворни кучета. В околностите на София по никакъв начин не се работеше с тези дворни кучета, част от които не са вързани и правят поколения, които после са безстопанствени. Настоящите действия дават резултат, а освен в селата влизаме и в ромските махали, които също са своеобразен развъдник за улични кучета, които после се движат и в други квартали.
Справянето с проблема минава през Национална програма. Имам разбирането на министъра на земеделието Десислава Танева и уверението, че екипи на нейното ведомство разработват такава програма. Необходимо е всички общини да работят по проблема с необходимото финансиране.
За кучетата няма граници. Да не говорим, че има целенасочен кучешки туризъм.
По миналата година изтъкнахте този проблем – внезапната поява на нови глутници в центъра и кварталите.
Вижда се. Хората познават единичните, кастрирани кучета в квартала, а изведнъж се появяват нови добре охранени глутници. Вие си отговорете как се получава това. Ние сезираме компетентни органи, но това е неравна борба.
Нека се прехвърлим на друга тема. Възможно ли е да се запази напълно инерцията в културните инициативи, която бе събрана покрай кампанията София 2019?
Не само е възможно, то се случва. Бюджетът не се намалява. Опитваме се, доколкото е възможно, и да го повишаваме. Механизмите ги има. Важен беше стимулът на кандидатурата. Още в началото бях казала, че в такава инициатива няма губещи. Скоро говорих и с кметовете на Велико Търново, на Варна – всички си поддържат екипите .
Нашите резултати в сферата на културата са много видими и те се оценяват с икономически показатели. София зае трайно място в десетката на европейските градове с най-големи дялове на културните и творческите индустрии в икономиката и заетостта. Този бранш заема четвърто място в икономиката на София. Ние сме длъжни да поддържаме това ниво, защото това означава работни места и приходи за хората.
Кое градско изкуство има място върху стените на сградите? Има донякъде поколенчески сблъсък по темата.
Мисля, че няма значение от кое поколение си, за да оцениш едни грозни драсканици и надписи по сградите като такива. Това със сигурност няма място в културата на града.
От друга страна, още като зам.-кмет по културата започнах работа с някои младежки организации за стимулиране на графити артистите. Това са хора със специфични умения и талант. Ще дам няколко примера, които са особено видими – огромните пана върху фасадите на блоковете в район Подуене – изключително сериозно изкуство. Също електрическите кутии, които бяха изрисувани в центъра.
Преди време издирихме група от млади хора, които бяха рисували по някои елементи на градската среда, като например колекторите по бул. „Васил Левски”. След като успяхме да ги намерим и да уговорим среща, те дойдоха доста притеснени, защото си мислеха, че ще ги санкционираме. Всъщност аз ги търсех, за да им предложа подкрепа и помощ и заедно да създаваме такова изкуство в града.
По фасади на частни сгради такова нещо не трябва да се случва, освен ако няма съгласие от страна на собствениците. Говорейки за поколенческите проблеми е нужно да кажем, че отделните поколения на първо място трябва да се уважават.
Несъмнено. Въпросът е такъв – нелегалното начало е много сериозна характеристика на графити културата. Повечето артисти, дори да са ангажирани в големи проекти, продължават да рисуват нерегламентирано.
Аз още като зам.-кмет проучвах темата и знам, че тръпката за художниците е по-голяма, когато рисуват нелегално. Постарах се да се срещна с достатъчно такива хора. Те са интелигентни и си дават сметка, че в края на краищата, дори без официално благоволение, те могат да се съобразят как и на какви места да творят и да създадат облик на града си. Този град е повече на младото поколение, отколкото на всички други.
В крайна сметка, регламентирали сме доста места и поводи, на които графити артистите свободно могат да рисуват. Приемаме идеи и за нови. Отделно от това има места, които са подходящи – под мостове, в градските канали. Бетонните стени там със сигурност не са най-красивата част на града.
От друга страна, и ние полагаме доста усилия по подобряването на облика на града като стимулираме и приканваме собствениците на сгради да ремонтират своите фасади. Много ме е ядосвало един ден да видя една оправена фасада, а на другия тя да е покрита с някакви драсканици, които аз не възприемам като графити.
Почти няма граждани и гости на София, които да не говорят за едно специфично усещане, което столицата носи. Някаква любов – с хубавите и трудните страни на такова чувство. Според вас в какво се крие този дух на София?
Мисля, че се дължи на софиянците – без значение дали са родени тук или са припознали София като своя град. Задача на общината чрез градоустройството, управлението на пространствата, културата на открито е да поддържа и въвлича повече хора в тази общност.
Всяка година по това време ми прави впечатление, как пролетните градини и цветята в тях сякаш увличат хората и те започват да слагат повече цветя на балконите, във входовете, да засаждат около блоковете си. Това е пример за една съвсем проста политика на облагородяване, която прави хората съпричастни към облика на града.
Поставили сте си много дългосрочни задачи. Усещате ли подкрепата на гражданите за нов мандат?
Подкрепата на гражданите я усещам ежедневно и не бих могла да работя, ако я нямам. Винаги давам този пример – през събота и неделя не ползвам служебен автомобил. Старая се да се разхождам. Това ми е изключително важно, защото гражданите ме виждат и ми поставят много проблеми, но показват и подкрепа за добрите резултати, където ги има. Това е стимулът ми.
Започна и размяната на политически залпове. Преди две седмици лидерът на ДСБ и Реформаторския блок Радан Кънев направи коментар, че в София се харчат много пари, но не се вижда къде.
Не мога да коментирам това. Попитайте Радан Кънев защо го е казал, при положение че не е запознат с детайлите на работата в града. Аз бих задала такъв въпрос – къде бяха големите пари, във времената, в които се разпродадоха общинските имоти на София?
Кампанията на ГЕРБ – това е нашата работа, резултатите. Хората виждат и познават нашия стил. Чувстват се и свободни да правят забележки. Не сме безгрешни, но се стараем да реагираме. Трябва да поддържаме този диалог и да показваме резултатите.
