Празникът на розата в Казанлък е първият в България и има над 110 годишна традиция! Той е съхранил най-съществената част от древните ритуали, като пресъздава радостта от настъпващия розобер и гостоприемството на трудолюбивите казанлъчани. За празника, продължаващ до 12 юни, за това как една българска община може да бъде рекламирана успешно из цял свят, както и защо Казанлък има най-ниската безработица в Старозагорско – разговаряме с кмета на града г-жа Галина Стоянова.
– Г-жо Стоянова, какви са трудностите при организирането на такъв мащабен проект като „Фестивала на розата“?
– Празникът на розата тази години прави 113 г. Всеки на мое място би отговорил, че проблемът е във финансовото обезпечаване на подобно едномесечно събитие, с толкова разнородни и големи по мащаб мероприятия. Но аз не мога, защото празникът на розата се провежда изцяло с дарения на наши спонсори. Освен това, с услугите, които предлагаме на чужди туристи срещу заплащане, празникът акумулира приходи и се самоиздържа. Трудностите са единствено в организационната част, но общината има достатъчно специалисти, които работят в сферата на културата и те със сигурност ще се справят със задачата.
– Какъв е интересът към събитието?
– През последните години туристопотокът в кулминационните дни на празника варира от 100 до 150 хил. души. Очакваме тази година посетителите да са много повече, заради изложбата в Лувъра и специалния акцент, който направиха на Казанлък с нашето тракийско злато. Факт е, че кметът на Брюксел поиска специална покана да участва в нашия празник. Интересът е голям. Българо-скандинавската палата организира по време на празниците тур на всички скандинавски посланици. Израелският посланик ще бъде в Казанлък с голяма икономическа делегация. И много други. Градът все повече се налага като много търсена историческа и културна дестинация в България. 
– В последните години се наблюдава упадък в по-малки населени места в България. Казанлък е едно от малкото хубави изключения. Как се постига това?
– Първо – според мен Казанлък не е сред малките населени места. Той е най-големият град в България, който не е областен, а има много областни градове, които са по-малки от нас. Градът винаги е имал големи туристически, културни и икономически възможности. На територията ни работят повече от 3 хил. фирми – и малки, и големи. Като започнем от военната фабрика „Арсенал“ и стигнем до „М+C Хидравлик“, „Капрони“, „Българска роза Севтополис“ и много, много други. Все предприятия, които работят и на международните пазари в сферата на машиностроенето, хидравликата, текстила и т.н. Ние имаме работеща икономика. Нямаме нито едно затворено предприятие. Дори напротив – отваряме нови. Например преди няколко дни открихме нова фабрика за монтаж на сглобяеми екокъщи.
– Туризмът в града също не е за подценяване…
– По отношение на туризма пък – какво по-добро съчетание на природа, каквато е Долината, и на историческо богатство, каквито са Тракийските могили? Затова и има всички предпоставки, а ние ги използваме максимално, за да ги маркетираме по света. Правим го чрез побратимените ни градове и чрез представянията в различните посолства. Казанлък в последните две години е бил представен в Европейския парламент в Брюксел, в посолството ни в Лондон, Швейцария, сега в Париж, а в края на този месец се представяме в Рим. Това са големите столици на Европа, които познават Казанлък. И всичко това е много работа по маркетинга, която се възвръща.
– Вие сте една от малкото общини, които разбират колко е важен маркетингът в днешно време.
– Абсолютно! Това е въпрос, по който въобще не трябва да се размишлява. Разпространението на туризма е много важно. Ние не можем само да седим и да казваме „Имаме история, имаме природа, защо не идвате?“. Трябва да накараме хората да дойдат. Аз приветствам новия министър на туризма, който наистина работи и маркетира България по начин, който трябваше да се случи отдавна.
– Наскоро излезе статистика, че вашата община е с най-ниската безработица в Старозагорско. Това само на развитата промишленост ли се дължи?
– За този успех има няколко причини. Едната, разбира се, са предприятията, които непрекъснато наемат допълнителен персонал. Във фирма „Арсенал“, например, вече има над 2 хил. работници. Дори в един момент се стигна до там, че Казанлък и региона не може да отговори на необходимостта на предприятията. Аз самата се затруднявам като кмет, когато трябва да набирам персонал за нашите социални услуги. Има огромно търсене на хора. Втората причина е, че всички заобикалящи ни центрове, като например Стара Загора, също дават големи възможности за работа. Разстоянията са малки и хората имат право на избор – да изберат кога и къде да работят.
– До каква степен Българската роза играе роля в икономиката и лицето на Казанлък?
– Розопроизводството не играе първостепенна и определяща икономическа роля. По-скоро това е машиностроенето. Но е редно да отбележим, че в последните 5 години розата разширява значително обхвата си. С десетки пъти са увеличени насажденията на розите и всякакви други растения, които дават етерични масла. Освен това обаче расте и броя на розоварните, които произвеждат различни продукти от етерично-маслените култури. На територията ни вече има 7 розоварни – направени както с европейски, така и с частни средства. Всички те са на изключително високо ниво на качество. Затова допринася и Института на розата, който е единственият на Балканите. Експертите там поддържат високото качество, заради което българското розова масло се търси изключително много в цял свят. То се използва и като хранителна добавка в държави като Япония и Китай.
– Япония от край време има голям интерес към Казанлък. На какво се дължи това?
– Градът поддържа своите връзки с Япония още от миналия век. Едни от първите побратимявания на Казанлък са именно с японски градове. Ние имам официални и практически взаимоотношения с тази държава. Толкова сме близки, че на територията на града има непрекъснато посещения на японски туристи и икономически делегации. Този месец пък, на кулминационната част от „Фестивала на розата“, ще открием с признателност една скулптура на японската жена, която е на почетния гражданин на Казанлък Доко Доков. Тази статуя ще покаже, че сме изключително доволни от взаимоотношенията си с Япония. Това е нашият подарък към държавата им.
– Поддържате ли връзки със свои чуждестранни колеги кметове?
– Да, Казанлък има много близки приятелски взаимоотношения с 10 други града извън България. Поддържам връзки с кметова от Япония, Китай, Русия, Франция, Гърция, Македония, Румъния и Унгария. Нашите партньорски връзки обаче не се изразяват само в официални делегации, но и с протоколни програми, които подписваме с тях в началото на всяка година за обмен в различни посоки. Имаме културен обмен – разменяме си много изложби и експозиции. По същия начин пътуват и много младежи за всякакви програми. С Франция, например, правим туристически паспорти, които ще бъдат един много интересен начин да побратимим нашите граждани, а не само официалните представители. Казанлъчани ще получат възможност да си изкарат такъв паспорт, с който ще могат да получават отстъпка по настаняване, в ресторанти, музеи и галерии.
– Ваша отдавнашна мечта е в Казанлък да има ВУЗ. Това най-сетне става реалност с откриването на факултет на Тракийския университет в града. Как приемате това?
– Това не е само моя мечта. Десетки кметове преди мен са работили по този въпрос, защото в Казанлък наистина има много голям потенциал от младежи, които завършват образованието си. Ние имаме 28 средни училища. Когато направихме проучването дали хората биха се записали във факултета по 4 специалности, които изредихме, ние получихме много добър отзвук. Имаше подкрепа от страна на младежи от целия регион. То става реалност чак сега, тъй като университетите се притесняват от откриването на нови факултети. Поддръжката им е тежка финансово и не се знае колко успешни ще бъдат. Но аз съм оптимист, че ние можем да постигнем успех в тази насока. Предприятията тук се нуждаят от тесни специалисти, които един колеж или ВУЗ, може да им осигури.
– Въпреки че има работа и развитие – задържат ли се младите хора в Казанлък?
– Както в цяла България, след като пътя към Европа вече е отворен, почти всички млади хора искат да опитат късмета си някъде навън. На мен обаче ми прави изключително добро впечатление връщането на тези млади хора след като се квалифицират в чужбина. Например, в последния месец едно цяло семейство с две деца, което има качествена специализация в сферата на IT технологиите, реши да се завърне да живее в Казанлък. Аз бях много обнадеждена, че жената в семейството дори започна работа в общината. Условията, които имат за работа и реализация тук, като добавим и спокойствието на града, са много добри. Надявам се младите да оценят тези предимство.
– Успяхте да спечелите много средства от всякакви фондове. В какво ги вложихте?
– Казанлък за последните 3 години е кандидатствал и реализирал проекти за над 90 млн. лв. Бюджетът на община Казанлък варира от 35 до 40 млн. лв. Сами разбирате, че това усвоените средства са два пъти повече от бюджета на ни. Тези пари ни дадоха възможност да създадем нова инфраструктура. Ние обновихме всички училища в града и надградихме парковете места. Реконструирахме и обновихме болницата за близо 6 млн. Кога община като нашата би могла да си позволи такава възможност? Имаме нова пожарна, нови улици, нови спортни съоръжения и какво ли още не. Екипът, с който работя, е млад, много ентусиазиран и изключително педантичен в работата си по програмите и кандидатстване с европейски средства.
– За какво не ви остана време и сили да свършите този мандат?
– Единственото, което не успях да направя, а исках, е Музеят на розата. Той има уникална експозиция и е много интересен, но за съжаление се намира в не достатъчно добра за него сграда. За това не ми стигнаха средствата. Това е голяма мечта на целия град. Музеят е уникален и единствен в света. Той сега е поместен в мазето на Института на розата. Самата експозиция е много интересна, но мястото е неугледно. Ние направихме много добър проект за нова сграда на музея, определихме мястото в нашия парк и единственото за което не ми стигнаха силите е да намерим средства за неговото строителство. Аз обаче съм сигурна, че нашите усилия няма да останат на празно.
– Предстоят местни избори. Какви са вашите планове?
– Имам изключително много работа за довършване по проектите, които сме започнали. Мисля си в посока кандидатура, но нека вземем това решение малко по-късно. Сега не е времето на това, а за Празника на розата.
