Добрите примери в България и по света сочат, че кръговата икономика тръгва от регионален принцип към национален, европейски и световен. При нас обаче регулациите идват наобратно – от европейски се върви към национален и регионален принцип. Около тази теза се обединиха участниците в международната конференция “Кръгова икономика и екодизайн в мебелната индустрия – предизвикателства и възможности”, която се организира от Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП) и Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП).
Всички изтъкнаха, че връзката бизнес – държавна (общинска) администрация – потребители ще трябва да работи много силно през следващите години, когато се задават ще се създадат нови технологии, матириали и бизнеси, а нуждата от внедряването на кръгова икономика ще се засили.
“Няма достатъчно технологии за рециклиране, липсват ясни бизнес модели, които да се следват, фирмите се страхуват, че ще изгубят клиентите си”, коментира проф. д-р Васил Живков, председател на БКДМП.
Заместник-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов отбеляза, че в последните три години няколко фирми от мебелната индустрия са били сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите. Трите компании от бранша са направили инвестиции от 45 милиона лева и са разкрили над 150 работни места. До края на годината и през следващата предстои да бъдат отворени няколко процедури с общ бюджет около 350 млн. лв. по програма “Конкурентоспособност и иновации в предприятията”.
В рамките на конференцията бе разяснена позицията на Европейската конфедерация на мебелната индустрия (EFIC) като организация, представляваща и защитаваща интересите на бранша в Европа, която ще съдейства правилата на ЕС да станат приемливи за всички компании – микро, малки, средни и големи предприятия, и ще гарантира, че конкуренцията с мебели, произведени извън ЕС, ще бъде равнопоставена. Коментиран бе регламентът за екопроектиране на устойчиви продукти (ESPR), който влезе в сила от 18 юли 2024 г. и определя изискванията за проектиране за конкретни видове продукти с цел подобряване тяхната кръгова употреба, дълготрайност на мебелите, модернизация, преработване, поправка, енергийна и ресурсна ефективност, рециклиране на материали, въглероден и екологичен отпечатък, цифров паспорт на продуктите, бе разяснен детайлно. В рамките на следващите 4 г. предстои ЕС да определни единни правила за проектиране на устойчивите мебели, които трябва да вляза сила най-рано през 2028 г.
По време на събитието стана ясно, че за мебелният бранш от огромно значение са иновациите и техноологиите, защото ще могат да дадат развитие на фирмите в сектора. Обсъден в детайл бе влязлият в сила от 18 юли тази година регламент на ЕС, според когото продуктите трябва да са енергийно ефективни, издръжливи, поправими и рециклируеми, наред с още други екологични характеристики. Регламентът за екодизайн за устойчиви продукти (ESPR) е фокусиран върху повишаване на устойчивостта на продуктите на пазара. Той разширява обхвата на съществуващата Директива за екодизайн, като обхваща почти всички физически стоки и има за цел да подобри кръговостта в икономиката, енергийната ефективност и устойчивостта. Кръговата икономика може да се разглежда като ключ към екологичната трансформация. Една компания не може обаче сама да постигне сама тези процеси, особено когато става въпрос за микро, малки и средни предприятия, затова е важно да бъдат създавани алианси и да фирмите да работят в общи проекти по веригата на доставки.
Проф. Виржиния Желязкова от Института за икономически изследвания към БАН и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) отправи послание към бизнеса и призова компаниите да насочат усилията си за подготовка и адаптация към зелените политики, към които България е поела конкретни ангажименти за изпълнението им. “Концепцията за кръгова икономика, при която суровините и материалите се използват максимално много пъти, с минимум отпадъци, което от своя страна води до оптимално функциониране на цялата система, е в основата на новите изисквания на ЕС. С цел намаляване на отпадъците усилията обикновено са насочени само рециклирането, но не бива да забравяме нещо важно: дизайнът на продуктите да бъде кръгов. Това означава те да могат да бъдат поправяни лесно и на ниска цена, за да се удължава живота им, и след това да подлежат на удобно декомпозиране на отделните им съставни части, които накрая да бъдат рециклирани”, коментира тя. Трябва да се работи върху изобретяването и използването на нови материали, с които да се изработват мебели с атрактивен за потребителите дизайн, който също така да бъде кръгов, да позволява рециклиране, допълни проф. Желязкова.
Уве Маркс от Кроношпан Люксембург акцентира върху възможностите на рециклирането, което на практика означава по-малко емисии въглероден двуокис и повече спасени дървета. Той сподели, че кръговата икономика може да бъде успешно приложена в индустрията чрез каскадното използване на дървесина. “Дървесината трябва да се изгаря само в края на жизнения си цикъл, защото преди това може да се използва в промишлеността чрез създаването на устойчиви продукти, които да допринесат за развитие на икономиката”, обясни той. Маркс сподели как би могъл да бъде организиран процеса: частни и или общински фирми за събиране на отпадъчна дървесина от промишлени предприятия или частни лица, осигуряване на депа, в които суровината да се съхранява, сортира и раздробява. По този начин дървопреработвателните предприятия могат да се снабдяват директно със суровина, която да използват за производство на изделия от дървесина. Той обясни, че 1 кв.м дървесина съхранява 1 тон въглероден двуокис и даде пример с компанията Кроношпан, която рециклира 3 млн. тона дървесина, а това от своя страна се равнява на 6 млн. спасени дървета и съхранение на 3 млн. тона въглероден двуокис.
Деница Цекова от Балкански институт за устойчиво развитие се фокусира върху значението на европейския регламент за докладване на CSR и директивата, приета от ЕС, която включва задължително докладване на информация за устойчивост. Тя разясни, че новите европейски стандарти за устойчивост (ESRS) ще изисква от компаниите да навлязат в дълбочина и конкретика относно своите показатели за устойчивост – дори да докладват в детайл целия път по веригата на доставки и да могат да проследят жизнения цикъл на продукта до самия му край. Одобрени са 12 стандарта, които включват два междусекторни и десет тематични. Бизнесът ще трябва да отчита информация за околната среда, свързана с изменението на климата, замърсяването, водните и морските ресурси, биоразнообразието и екосистемите, както и използването на ресурсите и кръговата икономика. Предприятията ще докладват също и спрямо определени социални стандарти, свързани с тяхната собствена работна сила, работниците в техните вериги за стойност, общностите, засегнати от техните операции и потребителите и крайните потребители на техните продукти или услуги. В стандарта за управление например се определят изисквания за разкриване на информация, за да се подобри разбирането на потребителите за стратегията и подхода на компанията, както и за процесите, процедурите и изпълнението във връзка с тяхното бизнес поведение.
Проф. Паникос Путзиурис от Европейския институт по мениджмънт и финанси (Кипър) и Judge Business School Кеймбридж коментира пътя към устойчивото и успешно развитие на компаниите в национален и европейски мащаб. Близо 75% от фирмите в света са семейни, като 25% от тях са големи предприятия, с около и над 250 служители. Включват се както публични, така и частни компании. Проф. Путзиурис обясни, че обичайно това са промишлени предприятия, които стратегически започват да инвестират в новата икономика отвъд границите. Пред тях обаче сега стои въпросът как да прехвърлят успешно управлението на тези семейни и често традиционни по модел компании на следващата генерация лидери. Той отбеляза още, че 40% от тези семейни фирми са в период на преход, като в управлението участват различни поколения. В 10% от тях вече влиза трето поколение, а в 3.4% – 4 поколение.
