Първият досег на Корина Крецу, европейски комисар по регионална политика, с голямата политика е в работата й като репортер и публицист. В началото на 90-те години е командирована в САЩ. В Музея на холокоста във Вашингтон тя успява да пробие кордона от телохранители и да вземе блицинтервю от американския президент Бил Клинтън. Въпреки успехите журналистическата й кариера приключва бързо. Корина предпочита да работи за президента Йон Илиеску – първоначално като говорител на кабинета му, а по-късно и като съветник.
През 2004 г. Крецу е избрана за сенатор и оглавява Комисията по външни работи. На първите европейски избори, организирани в Румъния през 2007 г., Корина Крецу е избрана за депутат в ЕП. Кандидатства и през 2009-а, когато отново е избрана. През 2014-а печели трети пореден мандат. В момента освен европейски комисар по регионална политика Корина Крецу е и заместник-председател на Европейския парламент. Европейският комисар по регионална политика даде първото си интервю за печатна медия в България пред “Строител”.
– Еврокомисар Крецу, първото Ви интервю за българска печатна медия е за в. „Строител“, затова бихте ли посочили какви са Вашите приоритети по отношение на регионалната политика на територията на ЕС?
– Встъпих в длъжност през ноември 2014 г. – във времето между два програмни периода. До края на 2015 г. все още могат да се правят инвестиции по програмите за 2007 – 2013 г., а вече започна работата и по плановия период 2014 – 2020 г. Моята задача е да се улесни преходът от единия към другия, като се гарантира едновременно ефективно усвояване на останалите налични средства за периода 2007 – 2013 г. и бързо задвижване по места на проектите за 2014 – 2020 г.
За да помогна на някои държави членки да подобрят капацитета си за изпълнение на програмите от 2007 – 2013 г., създадох работна група за по-добро изпълнение. Нейната задача е да изготви специфични и ефикасни решения за отделните държави, така че те да се възползват от възможностите за инвестиции и пълноценно прилагане на потенциала на кохезионната политика. България е една от осемте страни – членки на работната група. В момента тече изпълнението на плановете за действие, изготвени от нея.
Освен това групата ще извлече и ценни уроци за новия програмен период, през който да се оползотвори максимумът от еврофондовете в държавите членки. Те ще бъдат в съответствие с новите изисквания на рамката за започналия седемгодишен период, ориентиран към повече конкретни резултати, производителност и стратегически фокус върху ключови инвестиционни области. Например подкрепа за малките и средните предприятия, за цифровите технологии, нисковъглеродна икономика и подкрепа за проучвания и развитие на иновации в тази насока. Реформираната кохезионна политика вече е пълноправна инвестиционна политика на ЕС.
Но моето убеждение е, че за да може еврофондовете да са ефективни и да изпълнят своята роля в максимална степен, се нуждаем от допълнително опростяване на стъпките и процедурите по тях. Не искам повече да чувам, че малките и средните предприятия не се интересуват от възможностите за финансиране по програмите на ЕС, защото смятат, че кандидатстването е прекалено дълъг, бюрократичен и тромав процес.
Целта ми е да се гарантира, че държавите членки могат да използват изцяло голямото разнообразие от мерки за опростяване на процедурите, включени в новите регламенти на общността, за да улесним бенефициентите да стигат по-лесно до предвидените за тях средства. Планирам да структурирам специална работна група в рамките на Генералната дирекция „Регионална и градска политика“. Тя ще бъде натоварена с идентифициране на най-добрите практики по отношение на процедурите.
– Как се управлява бюджет от 350 млрд. евро?
– Благодарна съм за възможността да водя политиката на сближаване през следващото десетилетие и съм наясно с изключителната отговорност, която нося. Кохезията представлява около една трета от бюджета на ЕС – това е основната инвестиционна политика на общността. В България, а и в останалите страни членки по това перо идват повече от 70% от публичните инвестиции.
Нещо повече – през последните години политиката на сближаване заема мястото на ключов инвестиционен инструмент в подкрепа на успеха на стратегията „Европа 2020”, приета през 2010 г. Крайната цел е Европа да се възстанови от кризата и дори да излезе по-силна от нея чрез засилване на конкурентоспособността, производителността, потенциала за растеж, социалното и икономическото сближаване.
Независимо от това трябва да е ясно, че тези 350 млрд. евро са споделена отговорност между Комисията и нашите партньори в лицето на управляващите органи на оперативните програми. Те са отговорни за подбора и за реализирането на качествени проекти в съответствие с целите, посочени в споразуменията за партньорство на страните членки и оперативните програми.
Ето защо отдавам толкова голямо значение на посещението си на обекти, финансирани от ЕС в различните държави членки, както и на срещи с нашите партньори на национално и местно ниво. Само тясното сътрудничество може да гарантира успеха на нашата политика на цялата територия на общността.
– Какви бяха най-големите предизвикателства, с които трябваше да се справите, откакто заехте поста?
– Когато дойдох в офиса, имах наум обещанието, дадено пред членовете на Европейския парламент, на Европейския комитет на регионите и на държавите членки, които бяха притеснени за забавянето на приемането на оперативните програми от планов период 2014 – 2020 г.
А те определят начина, по който функционират фондовете на ЕС, в съответствие с бюджета на общността и насоките, определени в 7-годишните споразумения за партньорство. Тези програми ще се прилагат на територията на целите държави членки или в рамките на определен регион, за да се подобри качеството на живот на гражданите, да се създадат работни места, растеж и да се развие конкурентоспособността.
Средствата, предвидени по тях, са необходими и ориентирани към реални резултати – инвестиции, които имат осезаемо въздействие върху ежедневието на хората. С екипа ми се справихме с огромен обем работа за приемане на колкото се може повече оперативни програми – за които е възможно – преди края на 2014 г., и за други – през първите месеци на 2015 г. И същевременно гарантирахме, че бързината не е за сметка на качеството. Сега съм щастлива да кажа, че повече от 80% от оперативните програми за периода 2014 – 2020 г. са приети.
– Според Вас доколко свързаността на Европа и добрата инфраструктура са условие за икономически ръст?
– По-добрата свързаност е от жизненоважно значение за всяка страна. Качествената транспортна инфраструктура е фактор за привлекателността на дадена територия за бизнеса и за ежедневието на хората. Политиката за развитието на Трансевропейските мрежи на ЕС (TEN-T) цели премахването на различията между пътните системи на държавите членки и преодоляването на пречките, които все още възпрепятстват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Тя насърчава и укрепва изграждането на безпрепятствени транспортни вериги за пътници и товари, като същевременно залага и на бъдещите технологични тенденции. Това е ключов проект на ЕС с бюджет от 26 млрд. евро до 2020 г.
Трябва да увеличим усилията си, за да сме сигурни, че основната пътна мрежа в ЕС ще бъде напълно готова до 2030 г., така че да обезпечим транспортирането на пътници и товари. Докато Европа бавно излиза от икономическата криза, се нуждаем от свързан ЕС, без бариери, за да може нашият единен пазар да процъфтява.
– Смятате ли, че инвестициите по плана „Юнкер“ могат да се интегрират със средствата за регионите, така че да се постигне общ напредък в по-изостаналите части от ЕС? Как е възможно да се случи това?
– Политиката на сближаване и на инвестиционния план споделят една и съща амбиция: да създадат устойчиви работни места и растеж в Европа. Да генерират публични и частни инвестиции в ключови стратегически области, като подкрепа за малките и средните предприятия, енергийна ефективност, цифрова инфраструктура и проучвания и доставки.
Но въпреки че са взаимно допълващи се, Европейският фонд за стратегически инвестиции (EFSI), който е в основата на инвестиционния план за Европа, и европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF) имат различни цели и се изпълняват с различни финансови инструменти. Зам.-председателят на ЕК Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, икономическия растеж, инвестициите и конкурентоспособността, беше на работна визита в България през април.
Тогава той обясни, че няма квоти или ограничения на броя на проектите, които една държава – членка на ЕС, може да предложи на EFSI. Те ще бъдат избрани съобразно строги критерии без политическа намеса – решенията за финансиране от EFSI ще бъдат взети от независими експерти, които формират Инвестиционния комитет. Катайнен подчерта, че има много възможности за инвестиции в България – например в областта на транспортната инфраструктура и енергийната ефективност.
– България все още не е получила окончателно одобрение за ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. На какъв етап са преговорите по програмата с българското правителство? Кои са спорните въпроси?
– Оперативната програма се оценява от нашите експерти, но най-тежката част от преговорите приключи. Главното различие в позициите на България и Комисията е свързано с големия брой градове, които страната ви искаше да бъдат финансирани по Приоритетна ос 1 на ОПРР „Устойчиво градско развитие“. Така 714 млн. евро, или 54% от бюджета й, щяха да бъдат разпределен в 67 големи и малки градове. Според нашите сътрудници това ще доведе до разпиляване на средства. Българските власти се съгласиха да ограничат финансирането за интегрирано градско развитие в 39 от големите градски агломерации.
По-малките градове все още могат да се възползват от евросредства, но по други приоритетни оси. Най-вече по Ос 2 – за енергийна ефективност, която е посветена изключително на градове с по-малко от 10 хил. жители, както и от мерките за образователна и социална инфраструктура, туризъм и регионални пътища, включени в програмата.
– България и Румъния са съседни страни, за които р. Дунав е обща граница. Какви са съвместните проекти, които бихме могли да реализираме по програмите за трансгранично сътрудничество?
– Новата програма за трансгранично сътрудничество, която приехме на 14 февруари 2015 г., цели да направи региона по-добър за живот, учене, работа.
Програма Interreg обхваща 15 гранични района в България и Румъния и е на стойност повече от 258 млн. евро, с принос от Европейския съюз от близо 216 млн. евро, предоставени от ЕФРР.
Тя ще помогне за подобряване на плавателността по река Дунав и Черно море, за нов модел за устойчиво използване на общото природно и културно наследство, по-нататъшното интегриране на трансграничния регион по отношение на заетостта и труда, за мобилност и увеличаване на капацитета за сътрудничество и ефективността на публичните институции.
– Може ли изграждането на трети мост над р. Дунав да се финансира със средства от еврофондовете?
– В момента има два пътни и железопътни моста, свързващи България и Румъния – при Видин – Калафат и при Русе – Гюргево. Но изграждането на виадукти е скъпо, а публичните средства както на национално, така и на европейско равнище са ограничени. Приоритет следва да бъдат пътните мостове, които са част от националните стратегии за транспорта на България и Румъния.
Те ще се свържат с Трансевропейската транспортна мрежа и ще доведат до икономически ползи. Най-старият мост на река Дунав при Русе – Гюргево, разположен на основната TEN-T ос, е в лошо състояние и се нуждае ремонт. Необходимо е да помислим за алтернативни източници на финансиране, както и за публично-частно партньорство.
– Най-големият социален проблем за България е бедността. Същото важи и за Румъния. Как може да бъде преодолян ниският стандарт на живот?
– Основен приоритет на комисията „Юнкер“ е създаването на растеж и работни места. Това е единственият начин за излизане от бедността. Европейската комисия отпусна 10 млрд. евро за България за периода 2014 – 2020 г. чрез различните фондове. Тези средства ще помогнат да се стимулира икономическият ръст в страната и да се подобри жизненият стандарт чрез значителни инвестиции в публичната инфраструктура, човешкия капитал, конкурентоспособността на малките и средните предприятия, по-лесен достъп до пазара на труда, социалното приобщаване на маргинализирани групи и развитието на селските райони.
По-специално Европейският социален фонд отпусна 1,5 млрд. евро за мерки, свързани с пазара на труда, образованието и социалното приобщаване. В допълнение наскоро стартира фонд за европейска помощ за най-нуждаещите, от който за България са предвидени 104 млн. евро.
– Кой е най-важният урок, който страната ни трябва да научи за управлението на еврофондовете?
– Кривата на обучение през програмния период 2007 – 2013 г. беше стръмна. Българската администрация достигна до много добри практики по отношение на управлението на средствата от ЕС. Един от важните уроци според мен е свързан с административния капацитет. Той засяга бенефициентите на проектите, като общини и държавни агенции, които трябваше да притежават достатъчно възможности, за да се подготвят да управляват проекти.
Липсата на капацитет доведе до забавянето на изпълнението по някои програми, а по други страната рискува да загуби средства. Местните власти и останалите бенефициенти трябва непрекъснато да работят върху придобиването на умения, знания и човешки ресурси за управление на средствата от ЕС и публичните финанси. И ние сме тук, за да помогнем. Например с инструменти като платформата Peer-2-Peer, предназначена да съдейства на нашите партньори в управляващите органи да споделят опит и добри практики.
Прозрачността е също от главно значение. По отношение на възможностите за финансиране, бенефициентите по проекти и тръжните процедури тя би помогнала за предотвратяване на парични злоупотреби и корупция. Неправителствената организация Transparency International и Комисията започнаха съвместен проект Integrity Pacts за осигуряване на повече предпазни мерки срещу измамите и корупцията в структурните и Кохезионния фондове на ЕС.
Инструмент за почтеност на пакта също може да насърчи доброто управление и по-голяма откритост и отговорност по отношение на средствата от ЕС. Той е разработен от Transparency International в подкрепа на правителствата, бизнеса и гражданското общество за повишаване на доверието и прозрачност при обществените поръчки. Беше представен по време на конференция в Брюксел на 5 май и държавите членки са поканени да участват в пилотния проект.
– България подготвя нов Закон за обществените поръчки. Какви са европейските принципи, които трябва да залегнат в него?
– Въпросите за обществените поръчки са били обект на многократни специфични за всяка страна препоръки и доклади от Механизма за сътрудничество и проверка. Начинът, по който е организирана системата, доведе до затруднения при обществените поръчки в България. Всяко обжалване на процедурите пред съда има забавящо действие, т.е. изпълнението на проекта – обект на поръчката, не може да продължи. Това също беше фактор за закъснение при изпълнението на оперативните програми през 2007 – 2013 г.
Важно е да се въведе ефективна система за изпълнение. Има план за действие, съгласуван с Комисията, който предвижда различни мерки. Сред тях са кодифицирано и опростено законодателство, преглед на системата, както и предложения за обжалване, обучение на персонала, който участва в управлението на публичните и европейски структурни и инвестиционни фондове, и укрепване на административния капацитет на Агенцията по обществени поръчки. Убедени сме, че доброто сътрудничество между българските власти и Комисията ще доведе до конкретни резултати в близко бъдеще.
