
Конфликтът в Гърмен е етнически, но корените му са в бедността – и на роми, и на протестиращи. Бедността в България. Това свое мнение изрази сациалният министър и вицепремиер Ивайло Калфин в социалната мрежа.
“Затова и решенията не следва да бъдат етнически. Нито пък легалистки”, смята Калфин. „Какво можем да очакваме от хора, които са притиснати до стената и оставени без изход? Те няма да се вслушат колко важно е децата им да се изучат и да се запишат в Бюрото по труда. Те трябва да се нахранят днес. Няма да чуят и иначе уместните призиви да не раждат деца, ако не могат да им осигурят нормални условия”, пише в социалната мрежа Калфин.
Според него действия като бутането на незаконните къщи също няма да свършат работа, защото ще напълнят гората над Гърмен с отритнати, преследвани и гладни бездомници, които заради своето физическо оцеляване, ще бъдат заплаха на всички жители от общината.
“Няма да се получи и възпитателният ефект, защото тези, на които някои искат да дадат урок, въобще не гледат телевизия и не четат медии. Какво трябва да се направи в този случай? Държавата и обществото да се събудят и да започнат обща, тежка и безкомпромисна битка с бедността. Бедността засяга не само безработните, но и работещите. Не само ромите, но и всички етнически групи. Бедността може да се пребори не само от правителството, а от цялото общество и съвсем не с помощи, а с намаляване на неравенствата и ускоряване на икономиката”, коментира социалният министър.

“Зная, че тезата ми няма да се хареса на много. Само че либералният възглед да се даде на всеки възможност да учи и да се самоусъвършенства очевидно не работи. Както няма да проработят и наказанията. Както не работят и отнемането на детските добавки и т.н. Да логично е – всички живеем в едно общество и всички трябва да спазваме еднакви правила. Само че в обществото има толкова маргинализирани хора, че до тях тези иначе разумни думи просто не достигат. Както има и много други, които се борят с живота, които отглеждат децата си и които не смеят да си изгубят работата, въпреки че тя не им носи удовлетворение и достатъчни доходи.
Парадоксално, маргинализацията става основно и трайно състояние на обществото. Всеки чувства, че заслужава нещо много по-добро, че не заема правилното си място в обществото. Чувството за несправедливост се свързва не само с ромите, които не спазват правила, но и с показния лукс на съмнителни бизнесмени и политици. Народът се изнервя от несправедливости и неравенства, но налита на тези, които са му по-лесни – на по-слабите. Засега.
Очаквам негативни коментари. Много ще питат защо не „поправям” нещата, като съм министър.
Защото бедността е обществен проблем. И не се решава със социални помощи. Аз правя всичко възможно да се увеличават минималните доходи и безработните да си намират работа. Това обаче не стига. Трябват справедливи данъци, работеща икономика, ефикасна администрация. Всичко това трябва да си го поиска и да го отстои обществото. На избори и между избори. Трябва да разберем, че държавата не е враг, когото трябва да ругаем и да лъжем, а наш инструмент”, пише Калфин.
Социалният министър смята, че противопоставянето е пагубно. “Ние трябва да се спрем навреме и да разберем, че проблемите, които бедността създава, не са само на бедните. Иначе всички ще се заселим на ул. ”Извън регулацията””, категоричен е той.








