Посланикът на Република Хърватия Н. Пр. Лйерка Алайбег сподели опита на страната в туризма в интервю пред Kmeta.bg. Поводът е кампанията “Мислиш си, че познаваш България?”, която се осъществява с помощта на дипломати и на български и чужди фирми в тясно сътрудничество с Министерството на туризма.
-Преди всичко за туризма между две държави е необходимо взаимно разбиране на културите. Какъв образ има България за хърватите?
– Аз все още смятам, че не се познаваме добре и това е основният проблем. Смятаме се за приятели от векове, помагали сме си, но не се познаваме. Една от причините е липсата на добър транспорт. Например – няма директна линия от София за Загреб. За жалост влаковете не са толкова добри, колкото бяха – бавни са и трябва да се подобри мрежата. Шосейните пътища не са идеални по целия път от България до Хърватия. Трябва да работим за по-добър транспорт, защото той е основа на туризма.
Въпреки това всяка година имаме все повече туристи от България – за 2014 г. те са почти 60 хиляди. Хърватия има дълга традиция в туризма – привличаме 13 милиона посетители на година. Затова 17 процента от бюджета ни идва от сектора. Това не е много, но се оказва полезно, особено по време на криза.
За да бъдем една от водещите страни в тази част на Европа, трябва постоянно да добавяме нови атракции. Например по отношение на Адриатическо море – едно от най-чистите и красиви на континента, а според някои – и в света. Трябва да имаме ясното съзнание, че трябва да го опазим такова, каквото е и да не го замърсяваме.
Но морето и красивото синьо небе не са достатъчни. Туристите искат да видят нещо повече, особено тези, които идват отдалеч. Те искат да срещат разнообразие в една страна. Например да опитат храната, да посетят села, културни паметници, да се впуснат в приключения или да спортуват. Има много неща, които трябва да предлагаш, ако искаш да си важна туристическа дестинация.
Ако работим съвместно, можем да комбинираме зимен туризъм в България с летен в Хърватия, например. Това се отнася и до други страни. Може да ползваме река Дунав за връзка помежду си по-добре, отколкото сега го правим. Круизите по него стават все по-популярни. Също може да развиваме велотуризъм покрай реката. Оптимист съм по отношение на съвместната работа на двете страни.
-Имаме обща история, но споменахте, че си приличаме и по това, ще сме нови страни-членки на Европейския съюз. Как членството повлия за туризма в Хърватия?
-Ние сме традиционна страна, привлекателна за туристите. В Европейския съюз получаваме по-добра видимост. Хората се чувстват по-защитени, когато идват в страна-членка на ЕС и НАТО. Това донесе допълнителна стойност на предложенията ни. Освен това, в съюза хората пътуват повече – също работят или учат в друга страна. Това оказва своя ефект и върху туризма ни.
Но както казах днес, не е достатъчно да привличаме само европейци. В съвременния свят много важно е да привличаме хора от други континенти – това е бъдещето на туризма. Много хора от бедни страни вече не са бедни – те са значителен източник на туристи и за Хърватия, и за България. Трябва да проявим проницателност и много бързо да адаптираме предложенията си, спрямо техните нужди.
Например туристите от страни от Далечния изток не се интересуват толкова от плуване и лежане на слънце. Искат да видят колкото се може повече. Когато идват в Европа, не се задоволяват само с България или с Хърватия или с Гърция. Искат да посетят много повече места за краткия си престой тук. Ние трябва да можем да им предложим такива варианти.
-За свързването на балканските страни културно и туристически, колко полезен инструмент е Дунавската стратегия и какво вече е направено чрез нея?
-Туристическият сектор е част от Дунавската стратегия. Работим в тази посока, но не е достатъчно. За да отправим едно силно туристическо предложение, като дунавски страни са необходими много повече финансови ресурси. Към днешна дата Европейският съюз припозна Дунава като регион, но не предостави големите средства, нужни, за да развие региона туристически, но ние се надяваме това да се случи с времето.
Досега всяка страна чрез различни проекти е развила своята част от речната среда. Аз мисля, че в близкото бъдеще Дунав, като едно цяло ще бъде една от най-привлекателните туристически дестинации в Европа.
-Кампанията “Мислиш си, че познаваш България?” разчита на публично-частно партньорство. Имате подобни примери в Хърватия?
-Да, имаме. В много курорти частният капитал играе главна роля. Има много случаи, чрез приватизация. Не можем да бъдем сами, ако искаме да инвестираме – необходимо е партньорство с частния сектор.
-Предполагам, по този начин давате възможност на по-широк кръг от хора да проявят креативност?
-Определено. В моята страна, вероятно и тук също, местните общности могат да забавят процеса, защото понякога интересът на местните хора не е интересът на по-голямата част на обществото в страната. Понякога процесът върви твърде бавно, имам предвид инвестиции, публично-частни партньорства, различни строежи, реконструкции и т.н. Въпреки това, смятам, че се движим в правилната посока. Опитът ни не е толкова лош, но може да бъде и по-добре. Винаги може!
