Проф. дпн Пламен Легкоступ е роден на 4 април 1959 година във Велико Търново. Художник и учен. Има близо 80 самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор и съавтор е на 8 монографии, над 20 учебници и учебни помагала, на много студии и статии в специализирани издания, дисертационен и хабилитационен труд.
В интервю за kmeta.bg проф. Легкоступ споделя какви са плановете му за местните избори, какво трябва да се промени във Велико Търново и как висшето образование у нас може да стане по-ефективно.
– Проф. Легкоступ, за пореден път вашето име се спряга за един от кандидатите за кмет на Велико Търново. Каква е истината, ще се кандидатирате или не на изборите през октомври?
– Хората, които ме познават са наясно, че случайни неща не правя. Ако преценя, че нямам шанс да бъда избран, естествено, че няма да се кандидатирам. Преди време бях споделил на шега, че вероятността да се кандидатирам е 58%. Към днешна дата шансът да се съглася да бъде издигната моята кандидатура е по-голям; с малко, но със сигурност повече, отколкото преди. Все пак има време до тогава.
– Чия подкрепа очаквате да получите на местните избори?
– Засега има различни варианти. Няма да крия, че с няколко политически сили сме обсъждали да бъда издигнат от тяхно име, но за момента не искам да разкривам кои са те. Има друг вариант, определена коалиция да подкрепи моята кандидатура. Третият вариант е зад мен да застане инициативен комитет и да участвам като независим кандидат, пък да бъда подкрепен от няколко други политически сили.
– Кога ще обявите своето решение официално?
– До края на юли може би нещата ще се изяснят окончателно. Аз съм в общи линии известна фигура във Велико Търново и региона и неслучайно винаги ме слагат за кандидат кмет. Споделям това не заради друго, а заради факта, че мога да привлека гласове от всички партии и от много хора, които се колебаят за кого да дадат гласа си.
– Какво мислите за сегашното състояние на града?
– Велико Търново е хубав град. По принцип аз не съм свикнал да говоря лоши неща за хората, които са управлявали различни институции. В града беше направено доста през изтеклите мандати, пък и аз имам сериозен поглед върху случващото се във Велико Търново, защото от 2003 до 2011 година бях общински съветник. В предишния мандат се направи много, но не мисля, че достатъчно. Трябват подобрения в много насоки.
– Къде по-точно?
– В инфраструктурата, по организацията на движението… С паркирането също има проблеми. Най-изненадващ от всички е проблемът с туризма. Парадоксално е, но броят на посетителите в града намалява. В общината сега има повече пиар, отколкото реални действия, което е част от играта, в крайна сметка. Във Велико Търново има много работа за вършене. Има какво да се каже, както положително, така и отрицателно за дейността на кмета и общинската администрация, но истината ще се появи на бял свят лека-полека като му дойде времето.
– От какво има най-голяма нужда Велика Търново?
– Неведнъж съм казвал, че градът има най-голяма нужда от свежи пари, от инвестиции. С оглед на позициите, които имам и в Китай, и в Русия, бих могъл да разчитам на определени инвестиции от тези две страни, чрез които много неща в града ни биха се подобрили.
– Доколкото е известно, вече не работите във ВТУ. С какво се занимавате в момента?
– От месец не съм лектор във ВТУ, но имах към 270 дни невзет отпуск, т.о. до 18 юли 2016. До тогава всъщност няма да взимам часове. Но все пак това, което трябва, си го върша. Сега организирам моя изложба – на випуск ‘83 година. Ходя и на 2 пленера, занимавам се и с обществена дейност. Имам достатъчно ангажименти, пък и трябва понякога човек да си почива.
– Какво смятате за сегашното положение на висшето образование в България? Какво трябва да се промени според вас?
– Трудно е с няколко думи да изразя какво да се промени. Много пъти съм се изказвал по този въпрос. Според мен, на първо място трябва да се създаде нов закон за висшето образование, за който отдавна се говори, но поради една или друга причина той не е факт. Въпросният закон трябва да включва в себе си и версия на закона за развитие на академичния състав. Нужно е да се даде повече възможност на държавните ВУЗ-ове да бъдат автономни. Сега те са на книга такива, но на практика финансирането им е от държавата и когато тя дава 50% от общия ти необходим бюджет, значи ти не си автономен, а зависиш от нея. А трябва да има една по-голяма възможност университетите да могат да развиват стопанска дейност и да печелят от нея. Разбира се, такъв вид дейност в посока на техните специфични характеристики, а не стопанска дейност, като например да гледат прасета. И по този начин ВУЗ-овете ще могат да си помагат за своите бюджети. Според мен също така трябва да се върне платеното обучение в университетите.
– Каква трябва да е таксата в такъв случай за един семестър? Може би, ако е по-висока това ще накара студентите да бъдат по-прилежни, а от друга страна ще се вдигнат хонорарите на преподавателите?
– Има две тенденции. Едната е чрез много високи такси за студентите, те да се почувстват по-отговорни и съпричастни към образователно-възпитателния учебен процес и да бъдат сериозни в следването си. От друга страна, техните преподаватели ще гледат с други очи на тях и ще дават всичко от себе си за тяхното обучение, тъй като техните хонорари ще бъдат повишени.
Другата теория е, с едни по-ниски такси да се разчита, както е казал някога Хенри Форд, на оборота. В крайна сметка обаче не останаха много млади хора, така че в един момент университетите, избрали този вариант, няма да има кого да обучават.
– Какво искате да запомнят Вашите студенти от лекциите ви извън техническата част?
– Желанието ми е най-вече да възпитам у тях човечност и това да се отнасят към всички други така, както искат те да се отнасят към тях. Да уважават всички хора – богати, бедни, от различни етноси и вероизповедания; да бъдат толерантни от една страна, а от друга да бъдат взискателни и да търсят своите граждански права. Защото овчедушието не води до никъде.
– Как според Вас бизнесът и образованието могат да станат по взаимнозависими?
– Със сигурност разстоянието между бизнеса и висшистите трябва да се скъси. Казвал съм го много пъти, че произвеждането на много висшисти не е добро, но от друга страна това не е проблем само на университетите. Това е един комплексен казус, чието разрешение до голяма степен зависи от държавата. Най-напред, трябва да имаме ясна концепция за икономическо развитие на България. Нужно е да знаем в следващите 10-20 години какво ще се развива тук. Дали ще наблегнем върху сферата на услугите, върху туризма или инфраструктурата, важното е да имаме посока. От там нататък, ако това се изясни ще можем да съставим по-ефективна стратегия за висшето образование. Държавата трябва да направи много точен разчет колко и какви кадри й трябват. Не много, но наистина необходими. След това да подаде тази информация към съответните университети. А останалите бройки в капацитета на университета да се запълнят със студенти – платено обучение. С две думи, платеното обучение и по държавна поръчка трябва да бъдат в един такъв смесен вариант.
– Това е много интересна идея. Разяснете ни я по-подробно.
– На първи курс кандидатстват определен брой студенти. Приемат се 50, които са по държавна поръчка, а другите 50 плащат. След 1-ви курс ги класираме по успех. Първите 50 учат по държавна поръчка, а останалите си плащат. Така, това се повтаря в продължение на цялото обучение. И така хем ще има конкуренция между студентите да учат, хем държавата е платила на онези които, в най-голяма степен имат качествата да отговорят на нуждите й. Бизнесът наистина трябва да се ангажира, но не на думи, а с много сериозно навлизане в университетите; със стипендии към изявени студенти, за да може да се намери баланса между теорията и практиката. Тези младежи, които ще завършват университета и са получавали стипендия от съответната фирма, нека да работят поне 5 години в нея. Ние сме една бедна държава, а всъщност подготвяме кадри, най-вече в медицината, за цяла Европа и света.
– Някои специалисти са на мнение, че държавата трябва да задължи младите, да не емигрират веднага след като завършат.
– Това не е лошо като идея, но няма как да се реализира. Към този момент е невъзможно държавата да намери работа на всеки завършващ висше образование.
– В този ред на мисли, дипломираните във ВТУ успяват ли да се реализират в рамките на областта?
– Откакто съществува университетът, негови студенти, не само от Велико Търново, а и от цялата страна, са оставали в града и са се развивали професионално. От друга страна, университети като нашия, които не се намират в най-големите градове, не разкриват възможности за реализация на своите студенти, както е в София и Пловдив. Това ни засяга пряко, заради начина, по който се пресмята рейтинга на специалностите и направленията на университетите изготвен от НОИ.
– Защо сте ощетени?
– Завършилите в София е съвсем нормално да се реализират най-лесно. И тук методиката според мен на тази рейтингова система е сбъркана. Разбира се, в нашия университет като хуманитарен такъв, едно от много силните му направления е филологията. Доста от нашите студенти, като завършват тази специалност, заминават в чужбина, заради познанията си по чужди езици. Те не са отчитани в системата в НОИ и по този начин ние губим. Все пак, мисля че нашите студенти имат изключително добри шансове за реализация, където и да е било.
