Елен Герджиков е роден на 7 юни 1972 г. в София. Завършил е философия и политология в СУ “Св. Климент Охридски”. До 2007 г. се занимава с частен бизнес в областта на мениджмънта, маркетинга и рекламата. Два мандата е общински съветник от ГЕРБ. Автор е на посланията на партията в предизборните кампании и член на националния предизборен щаб. На 12 януари 2012 г. е избран за председател на СОС. Във втората част от интервюто ни с г-н Герджиков разговаряме за бюджета на София и финансовото състояние на общинските дружества.
– Г-н Герджиков, бюджетът на София за 2015 г. е рекордно висок – 1, 49 млрд. лева. Смятате ли, че той е отговорно разпределен спрямо нуждите на столичани?
– Първо трябва да си зададем въпроса как се постига такъв бюджет. Той е резултат от сериозната работа на администрацията и кмета Йорданка Фандъкова. Работихме усилено за изработването и защитата на европейските проекти. Парите от Европейския съюз не се дават на всеки, който ги поиска, а на тези, които ги заслужат. Тези, които имат претенции да управляват града, твърдят, че можели да изразходват бюджета по-добре, но въпросът е първо да бъде направеш такъв.
– Как ще коментирате твърдението, че по-голямата част от средствата се влагат в централните части на София, а периферните квартали остават на заден план?
– Това е теза, която е залегнала в основата на кампанията на БСП, но напълно не отговаря на истината и цифрите я опровергават, защото сборът на инвестираните пари в крайните квартали са много повече от тези в центъра. Нормално е облагородяването на центъра да е по-забележимо. В същото време подновяването на канализацията, построяването на детски градини и др. да не е чак толкова видимо, но живеещите в кварталите го усещат, убеден съм.
– Успяват ли общинските съветници да преодолеят политическите си различия, за да вземат правилните решения за София?
– Мисля, че дебатите само на политическа основа спъват развитието на държавата и те се случват много по-често в народното събрание. В това отношение нашит градски парламент може да бъде пример за националния. Всички ние сме представители на една или друга партия, но важните въпроси, обсъждани в Столичния общински съвет се обсъждат от прагматична гледна точка. Фактът, че през този мандат не сме продуцирали големи скандали в нито едно отношение говори, че повечето съветници са избрани, за да си вършат работата.
– Докъде стигна процедурата за външен мениджър на “Топлофикация София”?
– “Топлофикация София” е проблем, който не сме създали ние, но на нас се падна задачата да го разрешим. Дружеството е част от големите неуредици на енергетиката в България. Задълженията са се натрупали в продължение на много години от предишни правителства. В момента се е стигнало дотам, че трябва да се вземат радикални решения. Въпреки, че дружеството стана общинско с големи дългове, ние предприехме поредица от мерки, за да бъде стабилизирано. Предотвратихме натрупването на нови дългове. Голямата задлъжнялост към Българския енергиен холдинг, обаче, продължава да пречи. В тази ситуация взехме решение да започнем процедура за наемане на външен консултатнт в лицето на голяма международна фирма, която да ни даде препоръки в каква насока да се развива “Топлофикация София” и след като той беше избран, направихме анализ на резултатите. Нашето намерение е да се намери един външен партньор, към който поставяме четири условия. Първото от тях е да има предишен опит в управлението на топлофикационни предприятия, второто – да инвестира в модернизация, трето – да поеме ангажимент към изплащането на натрупаните задължения и четвърто – всичко това да стане при положение, че собствеността остане общеинска. Изключваме възможността на този етап “Топлофикация София” да бъде приватизирана. Спазвайки тези изисквания нашият консултант е разработил условия за провеждане на концесионна процедура, която тепърва ще се разглежда от общинския съвет и ще се дискутира в обществото. Чак след това ще се вземе решение. На етап сме, в който уточняваме параметрите на една такава процедура за публично-частно партньорство.
– На какво дължите възстановяването на финансовото положение на останалите общински дружества?
– Постигнахме го, благодарение на целенасочена политика, която започнахме още през миналия мандат, когато стартирахме процедури за избор на мениджмънт. Контролът е много строг по отношение на финансовата политика на отделните дружества. Имаме ясна позиция за това, какво искаме от тях. Не държим те да дават цялата си печалба под формата на дивиденти в Столична община, а по-скоро дружествата да се развиват и да подобряват качеството на предлаганите услуги. Примерите са много – столичните пазари, „Софийски имоти” и транспортните дружества, които инвестираха в обновяването на своя парк и т.н.
– Паметникът на цар Самуил предизвика различни реакции сред гражданите. Одобрявате ли го?
– За мен това е добър паметник. Не мога да кажа, че е изключителен, не говоря само от естетическа гледна точка, защото тя винаги е субективна. Разочарован съм, обаче, че дебатите се случиха постфактум след като паметникът беше поставен, при положение, че идеята за него е от две години. Сигурно и общината има известна вина, че не е била достатъчно настоятелна да търси всяко мнение, но е факт, че имаше конкурс с още 20 проектни предложения и много представяния пред обществеността. Материалите за паметника бяха гледани в различни комисии на заседание на Столичния общински съвет, но през цялото това време критики не се чуха. Появиха се два дни преди паметникът да бъде открит. За мен аргументите, че гражданите не са били информирани, не са състоятелни. Иска ми се гражданското общество да е по-активно в процеса на взимане на решения, да отправя критиките си навреме, за да има последствия и смисъл от тях.
