Стоилко Апостолов е доктор по ветеринарна медицина. От 1996г. се занимава с развитие на устойчиво и биологично земеделие в България. От 1997г. е управител на Фондация за биологично земеделие “Биоселена”. Организацията се занимава с консултации и обучение на биологични фермери, преработватели и търговци на биопродукти, както и с лобиране на биохраните сред потребители и държавни органи. Фондацията успешно работи по няколко международни проекта финансирани от Швейцарска програма за сътрудничество, Норвежка програма, ЕС програма)
-Какво представлява българо-швейцарският проект „За Балкана и хората”?
-Проектът е доста сложен, той се изпълнява от четири швейцарски и шест български организации, измежду които е и Министерството на земеделието и храните. Идеята на проекта е да се подпомогне опазването на природата и да се развият районите от страната. В случая, имаме два по-големи компонента. Единият е по-скоро природозащитен – въвеждане на плащания за екосистемни услуги – нещо ново за България. Това не е правено досега в страната ни, а също е ново и за Европа. Имаме тестване на финансови механизми за генериране на приходи от защитени територии – това са по по-природозащитната част.
Втората част е по-скоро насочена към бизнеса. Опитваме се да представим модели, които да помогнат на местните хора да печелят по-добре от това, което произвеждат. Необходимо е да покажем,че това, че като живеят в защитена територия или в границите на някой национален парк не е пречка за развитието на техния бизнес. Дори, напротив, когато хората дойдат на пазара в София с техните артикули и кажат, че са произведени в района на „Централен Балкан“, това ще носи допълнителна полза. Съответно и продуктите се продават по-добре. Това искаме да покажем.
Казваме, че проектът е голям, но на фона на селската програма това е прашинка. Няма как – опитваме се с швейцарско финансиране да показваме модели за развитие. Тоест, така беше навремето с проекта за редките породи. Тогава, ако го нямаше този модел за финансиране нямаше да пожънем успех. Намерихме четири породи, регистрирахме ги, направихме породните описания в книгите. Започнахме развъдна дейност и резултатите с „летящ старт” влязоха в програма „САПАРД“ и в новата програма за селските райони. Така и по сегашната програма за развитие на селските райони има една мярка за къси вериги за доставки. Нейният бюджет е 36 млн. евро.
Бизнесът в селските райони може да извлече множество ползи за своето развитие с т. нар. „къси вериги на доставки“. Например, намаляването на броя на участниците във верига на доставки между производител на суровини и крайния потребител може да увеличи дела от крайната цена, получаван от производителите. Намаляването на броя на участниците по веригата може, също така, да доведе до по-ниски разходи за потребителите и да направи установяването на произхода на суровините по-лесно за всички. Преките продажби (от производители на крайните потребители) са най-късите вериги на доставки. Тази есен ще отворят подмярката за преработка 4.2 в мярка “Инвестиции в материални активи” от ПРСР 2014-2020.
-Как ще обобщите резултатите от проектите, които сте реализирали дотук?
-Мисля, че се движим по график с едно изоставане от година, поне, но то съществува във всички сфери. Не знам защо, но тъй като и ние живеем в тази страна нямаше как периодът с политическа нестабилност, да не се отрази и на нас. Изостанахме с дейностите. Хората бяха несигурни, тук не зависи много от нас – ние предлагаме модел. Предлагаме една сума за финансиране на първите 10-12 проекта за осем мобилни витрини. Те са само осем, защото ние по проекта нямаме бюджет да внесем повече. Тази инвестиция е включена в държавната помощ, която фонд „Земеделие“ изплаща и ако има някой регистриран по Наредба 26 производител на мляко и млечни продукти и иска да си купи такава витрина, спокойно може да кандидатства и ДФ „Земеделие“ ще му върне половината от парите.
-Колко производители са взели участие в проекта „За Балкана и хората” до този момент?
-От началото на представянията дойдоха над 400 производители. Организирахме обучение. В момента имаме регистрирани седем производители на мляко и млечни продукти и пет пчелари, в подготовка е един производител на яйца. Идеята е да има малко по-голямо разнообразие, поради това още девет фермера са в процес на различна степен на изпълнение на проектите. Някои купуват плочки, други купуват пастьоризатори, всеки се намира в различна фаза. През април направихме едно голямо обучение с Българската агенцията по безопасност на храните /БАБХ/. Ходихме на място видяхме кое, къде и как работи и се опитваме да го дискутираме с директорите на областните дирекции по безопасност на храните, защото точно те прилагат наредбата, не я прилага министърът.
-За какъв срок от време са постигнати всички тези резултати?
-Ние започнахме през септември 2012 г., скоро ще станат 3 години.
-Успешно ли се осъществява взаимодействието между Наредбата 26 и проекта „За Балкана и хората”?
-Това, което най-много допринася е да тестваме практическото изпълнение на Наредбата, нейното приложение. Защото, когато има 10 регистрирани е по-лесно да следим как се прилага наредбата, отколкото като има един регистиран. Направихме проверки с БАБХ, експерти от Министерството на земеделието и храните, директорът на дирекция “Животновъдство”. Проектът допринесе за промяна в нагласата в тази наредба 26, в която беше допусната грешка.
Първото, което направихме е да сформираме една група от МЗХ, директорът на дирекция “Животновъдство” и дирекция “Безопасност на храните”, другата дирекция, която се занимава за безопасност на храните. Отидохме за 10 дни в Швейцария. Там всеки ден ходихме в различно предприятие, за месо, за мляко – в разнообразни обекти и там отидохме на място да се уверим, че всичко е такова, каквото е неибходимо да бъде. Защото някои колеги съзираха в тази мярка пропаганда. Искахме да ги уверим, че щом това могат да го правят големите мандри, могат да го правят и малките. Желанието ни беше да видят как работи тази програма в действителност и да се убедят с очите си. Още две години подред идва директорът на агенцията по храните в кантон в Берн, който е водил целия преговорен процес по присъединяването на Швейцария, хармонизацията на тамошното законодателство с това на Европейския съюз и който е наясно. Специалистът каза как са решили проблема с териториалното ограничение, защото според регламента, тези продукти понеже са изключение от него, трябва да се продават регионално. И той казва да, но Швейцария като държава е колкото една провинция на Германия и по тази причина ние искаме фермерите в Швейцария да продават в цялата страна. И Европейската комисия ни подкрепи.
– А защо е направено така, че фермерът да не може да продава през две области своята продукция?
– Този проблем не е променен и до днес. Сега може да се продава продукцията, която се произвежда в областта по местонахождение , както и в една съседна.
– Това не може ли да се промени?
– Сигурно, но това решение е сложно и изисква най-вече време. Във взимането му не трябва да участва асоциацията на млекопреработвателите. За мен е грешка в такива групи да участват представители на индустрията, което не е редно, защото в регламент има и за големите, и за малките. Защо в решенията за малките трябва да взимат отношение и големите?
