
Димитър Дилчев е кмет на район „Студентски”, издигнат от ГЕРБ. Завършил е Първа английска гимназия през 1994 г. След това се дипломира като магистър по математика в Софийския университет. Специалист е в областта на интернет технологиите и ръководи няколко фирми. В първата част на интервюто разговаряме за проблема за презастрояването и възможните решения.
– Г-н Дилчев, район „Студентски” е предназначен за временно настаняване на студенти, а през последните години се наблюдава голямо застрояване с други жилищни сгради. Смятате ли това за нередност?
– Студентски град, такъв, какъвто е бил заплануван по време на строителството, е престанал да съществува още в началото на 90-те години. Тогава се приемат реституционните закони и е започнало връщането на земеделските земи на хората, на които им са били отнети. Още с първите строежи по това време Студентски град престава реално да бъде само и единствено студентски кампус. От тогава това е видимо за всички, че се превръща в един обикновен квартал на София с всичките проблеми в останалите райони.
Презастрояването не е проблем само тук, но и на много места в София и в страната. За съжаление тук това един процес, който до голяма степен е бил изпуснат и още през 2008 година главният архитект започна изработването на нов устройствен план. Неговата основна цел е обособяването на кампуси и отвоюването на останалата незастроена територия.
– Какви бяха трудностите пред осъществяването на общия устройствен план?
– Планът беше обсъден с висшите учебни заведения и аз също застанах зад него. През 2010 година беше приет от Столичен общински съвет. От тогава започнаха и необратимите съдебни дела, защото няма един квадратен метър в Студентски град, за който да няма реституционни претенции. Проблемите със собствеността са изключително тежки и след решаването им е възможно поетапно обособяване на територии около общежитията, в които да стане ясно веднъж завинаги, че строителство няма да има. Само по себе си, обаче, строителството не можем да разглеждаме като негативен процес когато се прави разумно, грамотно и чисто. Тогава това е един нормален процес, който показва доброто развитие на даден район. Студентски град е изключително привлекателен за младите хора. Много често след като те завършат висшето си образование, търсят начини да закупят жилище именно тук.
– По кои проекти работихте, за да подобрите инфраструктурата в Студентски град?
– Безспорно през последните години се свърши много сериозна работа. Ремонтирахме детските градини и така се освободиха 400 нови места. Ситуацията, която заварихме в детските заведения, беше плачевна. С много усилия, насочени към конструктивно укрепване и саниране в момента сградите изглеждат по различен начин. Видимо подобрена е и пътната инфраструктура. В момента завършваме голям проект, с който ще бъде асфалтирана напълно централната артерия. Едно чудесно място – парка срещу УНСС е благоустроен. Там е инсталирано енергоспестяващо осветление, направихме уникален скейт парк, който се радва на голям интерес от страна на младите. Миналата година завърши първият етап от реконструкцията на парка с построяването на детска площадка и пешеходни алеи, а догодина ще продължи и вторият етап от възстановяването на парка. Общата стойност на проекта е 5,8 млн. лева.
– Как могат да бъдат подобрени условията за професионалното развитие на студентите? Защо броят на овеселителните заведения е в пъти по-голям от този на дискотеките?
– Открихме филиал на Столичната библиотека на територията на Студентски град. Тя вече е факт. От 24 май филиалът работи и е на разположение на учащите се. Всеки желаещ може да поръча книга и да намери нужното за подготовката си за изпитната сесия. Трябва да подчертая, че всяко учебно заведение има библиотека на територията на Студентски град. Още много неща планираме за следващите години по отношение на инфраструктурата е в района, но най-важното за мен е решаването на проблема със собствеността и оформянето на терените, които са предвидени за кампуси.
Снимка: reakcia.net








