Млади български учени ще изследват злокачествени миелоидни заболявания, ще оптимизират системите за съхраняване на топлинна и електрическа енергия и ще проучват жизнения път на кометите. За тази цел петгодишните им проекти бяха подкрепени от правителството с над 3,4 млн. лева. Това ще помогне на перспективните ни учени да се установят в страната и да сформират собствени екипи, с които да работят в научни и специализирани организации.
Сред подкрепените проекти е този на д-р Павел Илиев от Института по механика към БАН. Той ще изследва и оптимизира системи за съхраняване на топлинна и електрическа енергия чрез гранулирани материали. Темата на проучването му ще допринесе за развитието на технологиите за съхранение на възобновяема енергия, подобрявайки ефективността и дългосрочната надеждност на системите. Ще бъдат разработени числени модели, които могат да се приложат и в други инженерни области като геотехника, минно дело и енергетика. Успешното изпълнение на проекта ще доведе не само до подобряване на технологиите за складиране на енергия, но и до прилагането на тази технология в България и ЕС за определени енергийни нужди. Допълнително чрез колаборация с швейцарските партньори ще се подсили научният обмен между България и Швейцария.
Вторият подкрепен проект е на д-р Адрияна Банкова, чието изследване ще се провежда в Специализираната болница за лечение на хематологични заболявания. Тя ще използва секвениране от следващо поколение за диагностика и проследяване на резидуална болест при пациенти със злокачествени миелоидни заболявания в България. Проучванията ще помогнат за използването на разработените методи в България за диагностика и проследяване при пациенти с миелоидни злокачествени заболявания и в крайна сметка ще доведе до нови прозрения в мониторинга на изследваните заболявания при специфичната група пациенти.
Финансиране ще получи и проектът на д-р Росита Кокотанекова, която ще проучва жизнения цикъл на кометите. Проследяването на тяхната еволюция е ключова за разбирането на условията в Слънчевата система през цялата ѝ история, но остава все още предизвикателна за днешните изследователи. Изграждането на цялостно разбиране за еволюцията на кометите изисква интегриране на доказателства от различни изследователски техники през всички еволюционни етапи.
Научните проекти се финансират, след като получиха висока оценка от конкурса по компонента PROMYS на Българо-швейцарската програма за научни изследвания. Въпреки високия потенциал на изследванията те останаха без финансиране поради ограничения бюджет на програмата. В тази връзка държавата реши да осигури подкрепа на обещаващите млади учени, за да реализират проектите си в България. Тези действия ще помогнат за трайното задържане на талантливите ни умове в страната и ще създадат по-големи възможности за развитие на научния ни потенциал.
