Проф. Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Област Видин. Завършва „История“ в Софийския университет, след което работи в РИМ-Видин и Катедрата по история към БАН. В периода 1982-84 преподава балканска история в САЩ. Депутат в 39-то, 40-то Народно събрание и 41-то Народно събрание.
В деня на Съединението потърсихме проф. Пантев, който говори за ценните уроци на събитията от преди 130 години.
Какво е значението на Съединението в нашата история?
Благодарение на този акт, България увеличава почти двойно своята територия и своето население. Съединяват се парламентите в София и Пловдив. Впоследствие България печели една дипломатическа война, после и Сръбско-българската война, която никой не е очаквал, че ще бъде спечелена от страната ни. Ключова е и проявената след това способност на България да пази равновесие и умереност, след като не искаме контрибуции и териториални поправки след тази война.
Кои са малко известните факти за събитията от септември 1885 г.?
На заден план остава фактът, че турското население в Източна Румелия, което съвсем не е малобройно, не протестира срещу Съединението. Тези хора са се уверили, че Източна Румелия е една толерантна страна, управлявана модерно и по европейски образец. Те разбират, че тяхното историческо отечество – Турция, е изостанало спрямо територията, на която живеят. Така решават, че е по-добре да живеят в обединеното Княжество България, отколкото да бъдат съпричастни с една държава, която е символ на деспотизма. Победената от Русия Турция изживява дълбока криза в този период, която се проявява и в няколко реформаторски движения малко по-късно. По време на Съединението на територията на Източна Румелия няма турска войска. Това до голяма степен предопределя тази българска дързост да се наруши международен договор и княжески войски да влязат в Пловдив, след което да се обяви съюзът между София и Пловдив.
Според доста историци това е един от най-добрите държавнически ходове в историята ни. Съгласен ли сте с това мнение?
Така е, и той не е само държавнически акт, а и продължение на нашата националноосвободителна революция. Това е третото усилие след Априлското въстание и Освободителната война за създаване на национална, независима, реална българска държава и по-точно – за нейното възкресяване.
Но Съединението изостря геополитическата обстановка на Балканите и в Източна Европа. Защо се стига дотам?
Това е факт, защото дотогава никой не е възприемал България сериозно. Страната ни е била възприемана като изкуствен продукт на руската политика. Изведнъж се оказва, че след една кратка война със само 700 паднали войници, България става голяма не само по територия, но и по значение. От Съединението обаче започват „българските бурни времена“, както пише германският журналист Рихард фон Мах. Така страната ни става центъра на балканската политика и постоянна рубрика в европейската преса. Тя е впечатлена от една страна, за която никой не е очаквал да прояви такава зрялост и толкова съзидателност в своя държавен път.
Защо Австро-Унгария и Русия са против Съединението?
След своето създаване като двуетническа държава през 1867 г., Австро-Унгария води политика на принципно възражение срещу създаването на голяма славянска държава на Балканите, било то под егидата на Сърбия или под върховенството на България. Причината е, че империята има твърде много свои поданици, които са етнически славяни. Половин Сърбия и цяла Хърватия тогава са в границите на Австро-Унгария. Опасенията, че една голяма държава – в случая България, ще опита да се възползва от този факт. Това е и причината империята да защити Сърбия в Сръбско-българската война, без непременно да се радва на нейното евентуално уголемяване.
Нашите отношения с Русия също се влошават, по простата причина че Русия не одобрява нашия пръв княз Александър Батенберг, когото вече е обявила за чужд и враждебен на руските интереси. Нека също така не забравяме, че Източна Румелия бива създадена не от Русия, а от европейската дипломация. Така че ако не беше Русия, нямаше да има какво да се съединява на 6-и септември 1885г.
Защо 130 години по-късно живеем на една територия, а не сме обединени?
По-лесно е да намерим нещата, които не ни разделят като общество. Например победа на националния отбор по футбол. Много по-силни са факторите и причините за нашето разединение и в този контекст Съединението е един добър пример, от който обаче произтичат много тежки последствия. Години след Съединението, и то две-три, в България настъпва едно умопомрачително гражданско и политическо разединение, при което бивши приятели, съратници в борбата срещу Османското робство се ненавиждат, някои от тях са екзекутирани като офицерите-русофили. Други, като поета Светослав Миланов, са осъдени на смърт само заради закани. Така това кратко българско Съединение, което наистина е триумфален момент в борбите за нашето обединение, води до трагични последствия и то в съвсем близко време.
Сякаш не успяваме и до днес да научим уроците, които Съединението може да ни даде. Така ли е?
Това е банален рефрен в нашата история. Още през Средновековието, във времената на Първата и Втората българска държава, настъпват периоди на вътрешнополитическо противопоставяне, на разрушителна за държавата борба за власт, точно след моментите на величие. Това още не е научено като урок – когато постигнеш успех, той не трябва да бъде провалян в близко бъдеще.
