Десислава Танева е министър на земеделието и храните. Завършила е Университета за национално и световно стопанство, както и право в Бургаския свободен университет. Има квалификации за мениджмънт и управление. От февруари 1995 г. до декември 1996 г. работи в частния земеделски сектор. През 2009 г. е избрана за депутат от Сливен в листата на ГЕРБ. До 2013 г. е председател на Комисията по земеделие и гори, а в периода 2013-2014 г. е член на същата комисия.
– Министър Танева, има ли шанс да бъде увеличен срокът за плащане и подаване на заявки по ПРСР?
– Заедно с Държавен фонд „Земеделие“ взехме решение да бъде удължен срокът за изпълнение и за подаване на заявки за плащания по ПРСР. Той ще бъде 15 октомври. Надявам се на пълна мобилизация от страна на местната власт. Промяната важи за тези общини, чийто срок на изпълнение е бил 15 септември. Общините, които са допуснати по ПРСР за отиващия си програмен период, са с 1442 сключени договора на обща стойност 1.9 млрд. лева. От тях са изпълнени 592, по които има разплатени 671 млн. лева субсидия. Останалите 850 са в процес на изпълнение.
– Какви са загубите за страната ни от Руското ембарго?
– До края на август загубите са за 103 млн. евро. От тях 51 млн. са за млечния сектор, а в плодове и зеленчуци – 22 млн. Бях на заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство. Там се обсъди проблема с руското ембарго. Решено бе да се подготви пакет от 420 млн. евро за всички държави-членки на европейския съюз. Най-очакваната от българските фермери е директната подкрепа, защото с нея те ще посрещнат спешните си нужди. България ще получи 6 млн. евро подкрепа за кризата в млечния сектор. Парите ще бъдат на разположение още през есента. Това е добро обезщетение спрямо частта на българското мляко в общото количество за Европейския съюз.
– Възможно ли е да има единна цена за млякото в ЕС?
– Единна цена за млякото няма как да се наложи. След отпадането на млечните квоти от 1 април производството на сурово мляко се е повишило само с 0,8%. При страните-нетни износители на млечни продукти ръстът на производството е в рамките на 1,6% – 3%. Отпадането на млечните квоти не е основната причина за кризата в млекопроизводството и падащите цени.
– Как могат да се намалят бюрократичните спънки в сектора?
– Земеделието е сектор, към който проявяват интерес все повече млади хора. Той е над 4 пъти по-голям от възможностите на бюджета. Получили сме 2 202 проекта по мярка „Млад фермер“
Полагаме непрекъснато усилия да намалим административните пречки. Вървим към електронно подаване на заявленията за подпомагане, но трябва да гарантираме спазването на правилата за тяхното разходване.
– Възможни ли са промени в ПРСР?
– Да, разбира се. Ще предложим промяна в някои от условията като интензитет на помощта, максимален бюджет на проект и добавки за съответните критерии, така че бюджетът, с който разполагаме да стигне до повече производители.
Първата нотификация засяга няколко теми. Едната е за хидромелиорациите съгласно доклад на Световната банка. Досега сме получили само едната компонента. Срокът за това е краят на ноември. Друга насока на промени е свързана с малките фермери. Следващата е свързана с промяна в мярка „Агроекологични плащания” с предложение за изменения при медоносните култури. Надявам се в края на програмния период да отчетем увеличени площи и производство, добър доход за производителите и една по-висока заетост, която това производство е осигурило в селските райони.
