Андрей Новаков е евродепутат от групата на Европейската народна партия. Той заема мястото на Томислав Дончев, който става вицепремиер във второто правителство на ГЕРБ. Член е на Комисията по регионално развитие и Комисията по бюджети. Висшето си образование завършва в Югозападен университет “Неофит Рилски”, където придобива бакалавърска степен “Публична администрация” и магистърска степен по “Право”. През ноември 2014 година специализира в Съединените американски щати по програма за млади лидери от цял свят, която включва стаж в Държавния департамент на САЩ и Пентагона.
– Г-н Новаков, вие сте най-младият депутат в Европейския парламент. Какво научихте за първитe месеци, откакто сте на този пост?
– Още от самото начало бях решен, не да се вписвам в стандартите, а да ги променям. Ако досега се отпускаше помощ по Фонд “Солидарност” за 14 месеца, то моята амбиция е да го направя за 6 без значение, че така работи установената процедура. В крайна сметка администрацията е за да бъде в помощ на хората, а не да им пречи.
Научих, че няма значение дали си най-опитния или най-младия или от коя държава си, а е важно що за човек си. Мотивиран съм до края на мандата си да докажа, че появата на млади хора в политиката и бизнеса не е случайност. В Украйна 1/3 от избраните депутати са под 30 години, а в САЩ 16-годишен разработи ядрен реактор, а във Великобритания 14-годишно момче откри метод за ранна диагностика на рака. Мисля, че все повече млади ще се появяват и вярвам, че е за добро.
– Какво ви накара да защитите хората от няколко региона в страната, които пострадаха от бедствията през зимата?
– Средствата трябваше да се чакат около 14 месеца. За пример давам наводненията в Мизия, които се случиха през миналото лято, а отпускането на помощ се гласува на Коледа следващата година. Давам си сметка, че Фонд “Солидарност” не е инструмент за спешни реакции, но въпреки това единствената помощ е навременната. Процедурата е бавна и бе нужно докладите да се превеждат на много езици. Имахме и един английски вариант, който предложих да го придвижим паралелно и да не се бавим с преводите. Пък ако междувременно някой от Малта излезе и каже, че се интересува от наводненията в Бургас, лично ще седна и ще му го преведа Това е и ролята на младите хора, които трябва да променят неработещите модели.
– По време на дебатите в ЕП за насърчаване на младежкото предприемачество настоявахте да се сложи край на неплатените стажове. Разкажете ни повече за тази ваша позиция?
– Младите хора страдат от това, че кризата ги изтласка сякаш в аварийната лента. Голяма част от тях се завъртяха в безкраен кръговрат от стажове, обучения и станаха жертва на недобросъвестни работодатели. Много често, току-що завършил висшист посвещава цялото си време в продължение на повече от 3 месеца и накрая отново е безработен, защото не търсят човек за неговата позиция.
Макар типичното дясно мислене да казва, че пазарът на труда определя добрите кадри, важен е човекът и качествата му, а те не са безплатни. Дори стажът да не бъде платен, то работодателят трябва да поеме ангажимента да предложи постоянна работа, ако стажантът е достатъчно квалифициран и дава всичко от себе си. Всички знаем, че е критичен моментът след завършването на висшето образование. Когато започнем все повече да прилагаме дуалното образование и още от университета бизнесът наблюдава и избира бъдещите си кадри, тогава броят на безработните висшисти драстично ще намалее.
– Кога българинът ще се почувства наистина като част от европейската общност?
– Проблемите в нашата страна не са по-различни от тези в Германия, Франция или Испания. И там се налага студентите да работят и почасово, за да покриват разходите си. Те обаче заявяват, че са европейци, а ние все още не се възприемаме като такива. Тази промяна в мисленето трябва да тръгне от самите нас. Ние нямаме повод да се срамуваме, а само можем да се гордеем, че сме българи, защото не отстъпваме на напредналите страни в много отношения.
