Най-кървавата Коледа за българите е на 7 януари 1945 г.. На Кървав Божик или Македонската кървава Коледа (по стар стил) според историка Веселин Ангелов, по списък, съставен от Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. Репресиите срещу наши сънародници продължават през следващите седмици в Охридско и Преспанско. Там са убивани цели семейства, а телата им са изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Цифрите ще покажат, че целия процес на прочистване на хората, заявили своята българска принадлежност, надхвърля 23 000 души. Изселените нашенци надхвърлят 130 000 души.
На Божик в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско – 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.
Нечуваните жестокости тръгват от казармите в Скопие и Щип, където се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Вместо това те искали войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. По заповед на Лазар Колишевски в Офицерския клуб в Скопие са привикани 70 български офицера, които са разстреляни. В това време около 1000 войници се насочват към центъра на Скопие, където са посрещнати от картечен огън на барикадирали се сръбски партизани.
Убитите на площада са около 100, а над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Без хляб, вода и завивки там почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започва масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”. Хората са избивани без съд и присъда, в името на Закона за защита на македонската чест.
