Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ) от неговото създаване през 1996 г. Родена е на 7 септември 1949 г. в Троянско. Завършва Киевския държавен университет, специалност „Икономическа кибернетика“. Доктор e по икономика с дисертация по ефективност на инвестициите. Има следдипломни квалификации във Франция и САЩ. Автор е на над 70 монографии по териториално развитие. Във връзка с почти готовия проектобюджет за 2016 г. разговаряме с нея за очакванията и препоръките й като председател на Национално сдружение на общините в България.
– Г-жо Чавдарова, как ще коментирате проектобюджета за 2016-та в частта му за средствата, които ще бъдат отделени за общините?
– За съжаление няма същностни различия от бюджет 2015 г., въпреки заложените на национално равнище положителни тенденции в ръста на бюджетите на министерствата, инвестиционните разходи и някои социални плащания. Преговорите с Министерство на финансите обаче продължават и се надяваме, макар и на частични положителни промени.
Признавам, че ние трудно можем да имаме положителен коментар към бюджет, в който относителният дял на общинските бюджети в БВП пада на 5,1 %, при 6-7% за предходните години. Същото се отнася и за дела на общинските бюджети в консолидирания държавен бюджет, където имаме 13,4% – при средно между 16-18% през предходните години.
Неравнопоставеният подход, според нас започва още с актуализацията на бюджета за 2015 г., с която се увеличават допълнително разходите с 883 млн.лв., от което увеличение нито лев не се насочва към общините. Макар и леко смекчена, същата е и картината за 2016 г., където ръстовете са основно в образованието, а за всички останали субсидии за общинските дейности има символично увеличение от 4,87%.
– Бихте ли споделили по-подробно вашите препоръки?
– Препоръките ни са свързани най-вече с необходимостта да има равнопоставен подход при разпределението на ресурсите между централната и местните власти. Местните власти от години страдаме от законово възложени, но финансово неосигурени ангажименти. За тях сега по време на избори трябва да обясняваме на гражданите защо не можем да ги осигурим.
Особено сме обезпокоени от слабия ръст на общата изравнителна субсидия, само с 5 млн.лв., с които трябва да покриваме ръста към новата минимална работна заплата, да осигурим устойчивост на многообразните си завършени европроекти, да покриваме сериозното увеличение на акцизите на горивата на отопление.
Същото се отнася и за целевата субсидия за капиталови разходи, най-вече в частта й за общински пътища, особено като се отчита опасността, която те пораждат при извозването на деца към средищните училища, на болни към общинските болници. Ако не настъпи промяна в начина на финансиране на общинските пътища, ще сме все по-чести свидетели на сериозни пътно – транспортни произшествия.
– В интервю отпреди няколко седмици предупреждавате, че ще настоявате за намаление на събираната от държавата 10-процентова ставка. Дали някой от управляващите е взел предвид Вашето становище?
– За съжаление по този въпрос има нулева чуваемост, въпреки силната консолидирана позиция на общините. Нещо повече, средствата, които централният бюджет ще „изгуби“ при предоставянето на 2% от данък върху доходите на физическите лица на година са близки до тези, които всяка година се раздават по неясни критерии като допълнителни суми, разбира се само за част от общините.
Следователно не става въпрос за загуба на средства, които така или иначе се насочват някои общини, а за нежелание да се въведе мотивационен механизъм за въздействие на общинско ниво за растеж и развитие.
– Какви възможности виждате за разширяване на приходната база на общините?
– Вече споменах, че основната възможност са разширяването на данъчните приходи на общините, които в момента са само 4% от общите данъчни приходи. Готови сме да дебатираме не само за ДДФЛ, но и други възможности за преструктуриране на някои национални данъци.
Подчертавам, че не става въпрос за въвеждане на нови данъци, а за промяна в структурата и съотношението местни – централни данъци.
– Трябва ли местните власти да получават някакви средства от държавата за развитието на местната икономика?
– Логичен въпрос, без отговор на този етап, защото държавата приоритетно трябва ресурсно да осигури, вече възложените ангажименти за публични услуги на общините, а след това да обогатим и развиваме икономическите стимули за развитие.
В заключение, за сега проектът на бюджет откъсва общините от положителните национални тенденции, като създава разрив между централната и местните власти.
Това поставя общините в трудна ситуация как да отговорят на променените условия – минимална работна заплата, цени на горива, нови близо 1000 кметства и допълнително възложени отговорности.
