В значителен брой общини държавата вече е най-големият работодател и задава нивата на възнагражденията, докато частният сектор изостава както в заетостта, така и в заплатите. Индустриални клъстери с доминация на частната заетост са отчетливо оформени около София, Варна и Пловдив, докато в широки територии в Северозапада, по границата и части от Стара планина публичният сектор е водещ. Тази динамика прави работата за държавата по-привлекателна и спъва инвестициите. На този фон все по-належаща става отлаганата реформа: оптимизиране на териториално-административната карта чрез намаляване на броя на общините или на дублиращи се административни функции, за да се освободи потенциалъта растеж. Темата дискутира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Демографските тенденции, съчетани с необходимостта малките общини да поддържат пълноценни административни дейности и да изпълняват всички задължения на местната власт, независимо от това какво население обслужват, водят до големи изкривявания в местните пазари на труд, като в много от тях държавата се е превърнала в най-големия работодател. Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (89%) и Бойница (93%), където на практика частен сектор няма.
Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании. Сходен пример би била и община Сопот с военните заводи, но данните са конфиденциални по правилата на НСИ. В цели 46 общини повече от половината от работещите са наети в обществения сектор, като те са концентрирани в няколко района – в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока.
На обратния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес да намалява. Прави впечатление, че повечето случаи с нисък дял на наетите в публичния сектор са най-вече по-малки общини с много силно развита индустрия. Оформят се клъстери от такива около водещите градски икономики – най-видимо около столицата София, Варна и Пловдив. Що се отнася до големите икономически центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора – делът на публичния сектор в тях гравитира около 20%. Има обаче и областни центрове, в които ролята на обществения сектор е значително по-висока – във Видин и Враца делът му достига 35%, в Силистра – 32%.
Предвид големия спад на населението, който обаче не е съчетан със свиване и преструктуриране на администрация и останалите публични услуги не е изненада че през последните пет години делът на обществения сектор в заетостта нараства почти навсякъде – ръст се наблюдава в 198 от 265-те общини на страната. В 13 общини – предимно малки – увеличението е с над 10 пр.п. Обратно, има само два примера, Земен и Самуил, в които има свиване на публичната заетост за сметка на тази в частния сектор. Иначе казано, доминацията на обществения сектор се задълбочава, и при липса на реформи и преосмисляне на подхода към местната власт няма причина да очакваме, че това ще се промени в близко бъдеще.
В допълнение, в 226 общини публичният сектор дава по-високи възнаграждения, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния сектор е едва 36% от тази от обществения – очаквано, като имаме предвид високоплатените работни места в ядрената електроцентрала. В шест други общини заплатите в частния сектор са под 50% от тези в обществения, като освен другия енергиен център Раднево останалите са сред по-слабо икономически развитите общини. Увеличаващата се преднина на публичния сектор в заетостта и заплатите има значителни последствия за потенциала за растеж и бъдеща траектория на развитие в регионите. Най-важната е, че почти навсякъде в общия случай работата за държавата – било то в училище, в общината или пък в полицията – е по-привлекателна от тази в частния сектор, което директно новите инвестиции и ограничава растежа.
Отдавна отлаганото решение е повече от належащо – намаляване на броя на общините, и съответно общинската администрация и дублиращите се функции, започвайки от тези с най-малко население. Реформата в никакъв случай няма да е лесна и застрашава хиляди работни места, но създава възможност за отключване на икономическия потенциал на редица региони, който днес е блокиран от водещата роля на обществения сектор.
