Близо две години след като беше обявено, че домашните кислородни концентратори ще се реимбурсират, в България няма нито един пациент, който реално да е получил такова устройство по линия на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), алармира Гергана Хрисчева от БНР. В същото време достъпът до медицински храни за пълнолетни пациенти остава ограничен от критерии, които пациентски организации определят като дискриминационни.
Темата коментираха Наталия Маева – белодробно трансплантирана и председател на Българското общество на пациенти с пулмонална хипертония и д-р Антоанета Тончева – генетик, молекулярен биолог, член на УС на Сдружение “Общност МОСТОВЕ”.
Кислородните концентратори – регламент има, устройства няма
На 31 октомври 2024 г. НЗОК публикува критерии за отпускане на кислородни концентратори за домашна употреба. Според тях касата следва да заплаща устройствата при шест диагнози, сред които муковисцидоза с белодробно проявление, първична белодробна хипертония, определени форми на хронична обструктивна белодробна болест, интерстициални белодробни болести с фиброза и други тежки състояния.
“Имаме разписани правила, имаме определени критерии, но реално отпуснати концентратори няма. Намираме се в параграф 22 – нормативната възможност съществува, но практическото ѝ прилагане липсва”, коментира Мария Маева. По думите й причината е в непроведена или отменена обществена поръчка за доставката на медицинските изделия. “Видяхме обществена поръчка, която беше обявена през лятото, след това отменена и впоследствие отново пусната. Докато процедурите се бавят, пациентите чакат – а те нямат време”, допълни тя.
Извън обхвата на шестте диагнози остават и големи групи пациенти – хора след инсулт, с множествена склероза, мускулни дистрофии, невродегенеративни и онкологични заболявания, които също развиват хронична дихателна недостатъчност. На практика нуждаещите се разчитат на дарителски кампании. Закупуването на стационарен и мобилен кислороден концентратор струва между 4000 и 5000 евро – сума, непосилна за много семейства. Съществува и възможност за наем, но това е временно решение и не гарантира дългосрочна терапия.
Медицинските храни – ограничение за пълнолетните пациенти
През май 2024 г. медицинските храни бяха включени за първи път в обхвата на реимбурсиране от НЗОК. За пациентите над 18 години обаче беше въведено условие: храната се покрива само ако те се хранят чрез сонда (гастростома).
“Ако пациентът има запазен гълтателен рефлекс, но е тежко недохранен и не може да приема достатъчно калории, той няма достъп до медицинска храна по каса. Това е ограничение, което не отчита реалното му състояние”, подчерта д-р Тончева. Според нея част от тежко болните не могат да бъдат оперирани за поставяне на гастростома поради висок риск. “Изискването за сонда като задължително условие на практика изключва хора, които имат сериозна нужда, но не могат да понесат допълнителна хирургична намеса”, допълни тя.
Един флакон медицинска храна струва около 5 – 6 евро, а често са необходими по три на ден. За семейства с хронично болни това означава стотици левове месечно допълнителен разход.
Данните: право за малцина, достъп за още по-малко
По данни от Националната здравна информационна система към края на март 2025 г. 1089 души са били регистрирани с индикация за медицинско хранене, но едва 47 са получили такова по линия на касата.
“Това показва сериозен разрив между нормативната възможност и реалния достъп. Дори когато правото съществува, то остава трудно достижимо за пациентите”, коментира Маева.
Пациентските организации подготвят жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс с искане да отпадне изискването за задължителна гастростома при лица над 18 години.
“Не става дума за големи групи хора, а за пациенти в тежко състояние, за които храненето е част от лечението. Когато достъпът до него е ограничен, това пряко застрашава здравето им”, заяви д-р Тончева.
Общият проблем – между правилата и реалността
И при кислородотерапията, и при медицинските храни се очертава сходен модел: приети правила, но забавено или ограничено прилагане; административни процедури, които блокират реалния достъп; пациенти, които разчитат на дарения или лични средства. “Най-тежко е положението за хората извън големите университетски центрове. За да стигнат до специалист, който може да постави точната диагноза и да подготви нужната документация, те трябва да преодолеят логистични и финансови бариери”, обобщи Маева.
Докато институциите довършват процедурите, за част от пациентите кислородът и храненето остават не просто медицинска терапия, а въпрос на оцеляване.
