Инж. д-р Петко Динев е родом от Казанлък. Малко след промените у нас заминава за Флорида, където живее и до днес. Завършва математическата гимназия в родния си град и е първият олимпиец на легендарния учител Теодосий Теодосиев, по известен като Тео. Има магистърска степен по приложна физика, специалност “Оптика и спектроскопия” от Софийския университет и магистърска и докторска степен по “Цифрова електроника” от Флоридския Атлантически университет. През 2001 г. д-р Динев създава Imperx, като първите продукти са на пазара година по-късно. Компанията, която е ситуирана във Флорида, но има бази в София и Пловдив, произвежда камерите, съпровождащи ракети и спътници в космоса. През 2019 година те летят и към Луната с мисията на Space IL. Камери на Imperx се използват и в медицински лаборатории и операционни зали, следят трафика в многомилионни градове, монтирани са върху високоскоростни влакове в Китай. Зад гърба си д-р Динев има регистрирани и 10 международни патенти и 3 полезни модели, а в момента над 200 камери, разработени от него, летят на спътници около Земята.
Д-р Динев, как се случи така, че се срещнахте с Тео и той отвори вратата на физиката за вас?
Животът е базиран на случайности. Кандидатствах в Английската гимназия в Пловдив, но не ме приеха, затова се записах в Математическата в Казанлък, а нашият клас беше първият, на който Тео стана класен ръководител. Определено направи от нас сплотен колектив, защото и след толкова години ние продължаваме да се виждаме и общуваме. Той не беше учител по канон, имаше нестандартно мислене и често директорът го привикваше, за да му се кара и да му държи сметка за методите на обучение. Беше различен – първото нещо, което направи, е да ни заведе на поход до Бузлуджа, а в едно такова начинание няма как да не се наложи да подадеш ръка за помощ или да поискаш – това сплотява. Може би по онова време Тео нямаше опит като педагог, но определено притежаваше човешки поглед и широки възприятия за света.
Тео възпитава децата в дисциплина и издръжливост – умствена и физическа. Това е и причината за дългите планински походи и решаването с часове на задачи, предполагам?
Да, разбира се. Той води природосъобразен начин на живот и до днес. Не пуши, не пие. Винаги е бил не само отдаден на науката, но и духовен човек. Той показва, че е необходимо да умеем да се лишаваме, да живеем с малко. Така човек е много по-щастлив.
Казвате, че знайеки физика, можете да правите всичко? Разкажете на читателите ни повече за тази безбрежна наука?
Науката е предсказуема. Ако едно нещо се докаже, то ще е валидно винаги. Математиката е много важна за физиката и затова Тео започваше първо с такъв курс, когато ни обучаваше. Физиката обяснява природата, космоса, как всичко е взаимосвързано и базирано на причинно-следствени връзки. Бъдещето днес е на технологиите. Всяка малка крачка, която те правят, има голямо влияние върху целия свят. Примери в това отношение са имейлите, търсачката Google… Едва ли някой може да си представи ежедневие без тях.
Казвате, че за вас думата “не” не съществува. Според вас на това ли се дължи успехът ви?
Успехът, както и щастието – са кратки почивки между две битки. Ако човек не може да постигне нещо, не трябва да търси извинения, а други начини, по които да го направи – аз съм привърженик на тази сентенция. Всяко нещо е трудно, но Теорията на флуидите ни доказва, че преходът между ламинарен и турбулентен поток (преминаване от един режим в друг) зависи точно от съотношението между инерционните сили и съпротивителни сили. Тоест, човек се развива, когато излезе от зоната си на комфорт. Науката учи, че няма теоретична пречка, за да не се постигне дадено нещо. Резултатът трябва да дойде, рано или късно. Затова на неуспеха и грешките трябва да се гледа като на възможности, защото те дават уроци.
Моля, разкажете ни повече за вашия професионален път. Казвате, че държите поялник от 10-годишен, но как се стигна до камерите до Луната? И кое е най-ценното за вас – от научна, професионална и лична гледна точка?
Когато бях на 10 години, за рождения ми ден баща ми – по професия инженер, ми подари поялник и фотоапарат. Майка ми беше потомствен лекар, цялата фамилия бяха такива. Моят дядо по бащина линия, беше шивач с бизнес, който по-късно му отнемат. Другият дядо беше лекар, изпратен на заточение в Белене, защото пред 9 септември 1944 година е лекувал и двете страни. Тоест, аз идвам от фамилия, в която всички е трябвало да се борят, да не се примиряват. Това също е важно. Но от голямо значение е и, когато човек вземе едно решение, да го следва, да е наясно със себе си и целите, които си поставя. Трябва и, попадайки в една ситуация, да вземе най-ценното от нея. Ако сгрешил, да се поучи и извини. Ако е успял, да надгради, а не да се възгордее, защото дори и след голяма победа, провалът дебне на всяка крачка.
Изобретените от вас камери летят с НАСА до Луната. Това е голям успех. Разкажете ни повече за своя професионален път.
Преди 12 години благодарение на мой патент наша камера беше качена на малък спътник, което отвори нови възможности за заснемане на Земята от Космоса. Днес вече имаме няколко хиляди камери, които са изведени в орбита, част от ракетата на НАСА “Артемис”.
Как започнахте работа там?
След промените у нас заминахме със съпругата ми за Флорида. Бяхме асистенти в България, но с една заплата тогава човек можеше да си купи два хляба. Когато се озовахме в Америка, прекарахме пет часа в един най-обикновен хранителен магазин без да купим каквото и да било. Бяхме емоционално изтощени – от оскъдицата и празните рафтове в България се озовахме в диаметрално противоположен свят, където имаше не само всичко, но и по много. Кандидатствах в лабораторията на НАСА и ме взеха на работа веднага – вече имах опит в професията си и няколко патента, тоест, бях показал и доказал какво мога. След като обаче след години бе взето политическо решение да се съкратят парите на НАСА, се оказа, че трябва да си намеря нова работа, а след като по-късно НАСА нямаше пари за камери, а само за тестове, им предложих безплатно нашите. Те останаха много доволни и това беше огромна реклама за моята компания, превърна се в двигател, който задвижи идеи и проекти.
Ако се обърнете назад, има ли неща, за които съжалявате, че не сте направили и такива, за които съжалявате, че сте?
Разбира се, като при всеки човек, и при мен е така. Но винаги съм следвал себе си – като цяло съм подредена личност и не обичам големите амплитуди. Придържал съм се винаги към онова, което обичам да правя и към ценностната система, с която съм възпитаван.
Кои са най-важните уроци, които научихте от Тео?
Да не се предавам, да се боря. И това стана бавно и постепенно. Научи ме и да вярвам в себе си, ако искам и другите да ми вярват.
Казвате, че с него сте умували върху задачи и до полунощ. Как решавате днес трудните?
Една задача се решава от края Правя го и до днес, както ме е учил Тео. Трябва да се знае какво се търси и иска, за да се постигне нещо. Решавали сме задачи с него и до полунощ, но не си спомням нито веднъж да ни е давал готови отговори. Караше ни сами да достигаме до верните решения – ако не можехме, ни задаваше въпроси, провокираше и ни караше да мислим. Вратите на дома му винаги бяха отворени.
Кои са социално силните днес?
Социално силният може да помогне на социално слабия. За мен е най-важно да предадеш онова, което си получил. Аз се стремя да го правя.
Как намирате време за всичко? И кое ви вдъхновява?
Много ходя и съм безкрайно организиран. На самодисциплина ме научиха – освен Тео, и моите родители, цялото ми семейство. Хората много си хабят безцелно времето или го губят в маловажни неща, а денонощието има само 24 часа и трябва да ценим всяка секунда.
