В София се проведе пролетното заседание на Постоянната комисия по бюджет и финанси (ПКБФ) към Националното сдружение на общините в Република България. В него се включиха близо 40 представители от 22 общини. В дискусията по въпросите от дневния ред се включиха почти всички нейни членове.
Основен акцент на заседанието беше актуализираният Закон за събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи подробно общинските разпоредби в актуализирания закон, обнародван в бр. 30 на „Държавен вестник”, и подчерта практическото им значение за ежедневното функциониране на местната власт.
„Общините не могат да останат на пауза при неприет държавен бюджет, тъй като осигуряват ежедневни публични услуги – чистота, улично осветление, транспорт, социални услуги, образование и зимно поддържане”, каза Георгиева. Тя обърна внимание, че поради липсата на редовно правителство съществува реален риск бюджетът да не бъде приет в близко бъдеще, което налага общините да познават добре приложимия временен режим.
Въведеният пакет от мерки, по предложение на НСОРБ, подкрепен от народните представители включва разпоредби за временни разчети, капиталови програми, управление на преходни остатъци, разплащания по европейски проекти и механизми за трансформация на средства до приемането на редовния бюджетен закон. Особено значима е създадената нормативна възможност общините да реализират разходи за местни политики при наличие на реален ресурс от събрани данъци и решение на общинския съвет. „Това не е развързване на разходите, а нормативна възможност общината да използва наличен ресурс при реална необходимост”, подчерта Георгиева.
Като важна практическа стъпка беше отбелязано въвеждането на механизъм за по-голяма предвидимост на капиталовите разходи – чрез ежемесечно предоставяне на средства от целевата субсидия за капиталови разходи, считано от 1 април и задължение на общинските съвети да приемат разчети за финансиране на капиталовите програми. Изпълнителният директор акцентира и върху усилията на НСОРБ при отстояването на общинските предложения в комисиите на Народното събрание в пълна координация с общините.
Председателят на ПКБФ Мария Йозова постави акцент върху необходимостта от краткосрочни промени в Закона за местните данъци и такси. Обсъждани бяха такса битови отпадъци (ТБО), туристическият данък и данъчните оценки на недвижимите имоти. Комисията единодушно реши да се конституира като работна група за подготовка на конкретни законодателни промени в ЗМДТ в частта за ТБО.
В рамките на дискусията бяха разгледани и различни подходи при изчистването на базата данни за облагаемите имоти, препоръките на Сметната палата, свързани с определянето стойността на имотите и други въпроси свързани със земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Сериозно внимание беше отделено на нарастващия проблем с моторните превозни средства, регистрирани на починали лица, които не са пререгистрирани по изискванията на ЗДвП и реално ги няма като активи на наследниците, както и при събирането на задължения за данък върху превозните средства, регистрирани на чужди граждани и фирми, особено в пограничните общини. Участниците констатираха значителен ръст на подобни случаи в цялата страна – в общини като Монтана, Габрово, Свищов и Благоевград – създаващи едновременно административни и правни затруднения.
Обсъдена беше необходимостта от координация с МВР, КАТ и ИА“Автомобилна администрация“, включително въвеждане на 2 или 3-годишен гратисен период и последваща служебна дерегистрация при отказ от заплащане на дължимите данъци.
Акцент беше поставен и върху позицията на ПКБФ по казуса Епизод от живота „Покупка и продажба на моторно превозно средство” и изискването за удостоверение за застрахователна стойност като официален документ за стойността на сделката. Участниците констатираха, че съществуващата уредба допуска манипулация на стойността и се обединиха около принципа, че фокусът не трябва да се измества от данъчната основа – застрахователна стойност, докато не бъде намерено по-практично решение. Като работещ вариант беше обсъдена възможността при наличие на две различни стойности – цена на сделката и застрафователна стойност, за данък придобиване да се прилага по-високата от двете (по аналогия на сделките с недвиживми имоти).
По покана на комисията инж. Горанов представи дейността на „София САТ клуб” и възможностите за използване на сателитни данни в общинското управление. Клубът разполага с мрежа от малки и средни сателитни станции и системи за обработка на данни, като в момента активно функционират 4 станции, а още 10 са в процес на разработка. Събираните данни намират приложение при наблюдение на природни явления – пожари и наводнения, оценка на предпоставките за тях, както и при проследяване на урбанизационни процеси в реално време. Клубът обединява студенти и ученици с интерес към космоса и технологиите. Отправеното предложение към общините е за малък пилотен проект – изграждане на станция, която да събира данни, съобразени с конкретните нужди на съответната община.
Членовете на ПКБФ коментираха и обявената обществена консултация и предстоящото влизане в сила на Националната концепция за регионално и пространствено развитие (НКПРР) 2026–2040 от 1 януари 2027 г. Новото райониране цели намаляване на териториалните дисбаланси и по-балансирано развитие, като надгражда НКПР 2013–2025 и отчита зеления и цифровия преход, демографския натиск и необходимостта от екологична устойчивост.
Новото разпределение по NUTS 2 включва 4 региона: столицата се обособява като самостоятелен регион, а останалите общини са групирани в Северен, Източен и Южен регион. За общините това означава, че местното планиране трябва да бъде по-тясно обвързано с инвестициите във ВиК, енергийна инфраструктура, ВЕИ и мерки за устойчивост на населените места. Повече за новото районирате може да намерите тук.
В края на заседанието, Даниела Ушатова представи и предварителните резултати от анализа на местните данъци и такси (МДТ) за 2026 г., обхващащ данни от 241 общини в страната. След финализирането на анализа и неговото приемане от УС на НСОРБ, резултатите ще послужат като основа за бъдещи политически решения и законодателни предложения.
