1928 г. Денят е 14 април – Велика събота. Часът е 11,20 ч. Земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер удря Чирпан. Градът е съборен до основи. Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва дори Меричлерският минерален извор.
Това е Чирпанското земетресение. "Земята се разтърси, страшно се разтърси! Но преди това почнаха кучета да лаят, котките настръхнаха. Все едно, че не си на Земята! Казаха, че на едно место в една къща паднал таванът и убил две пеленачета", разказват за ужаса години по-късно хората.
В събота около обяд преди 90 години много от хората били извън домовете си, а децата – в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота.
Всъщност, Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан и Поповица. Най-силният от трусовете – на 18 април, с магнитуд 7,0 по Рихтер – е известен също като Поповишкото земетресение или Пловдивското земетресение.
В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Жертвите са 107 души, а ранените – над 500.
След земетресението в Чипровци правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Врана, спешно пристига в Чирпан. После царят се премества в Пловдив, където лично ръководи акцията по спасяването на населението.
