Вчера бизнесът изпрати писмо до премиера Бойко Борисов във връзка с процедурата за установяване на наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.
Според директора на АИКБ Добрин Иванов БРАИТ е нарушил закона с това, че не отговаря на условията за представителност по два критерия.
"Не е представила документ, който да удостоверява регистрация в окръжен съд като работодателска организация. Това е условие за допустимост. Вторият критерий е количественият за представителност. Кодексът на труда и наредбата, която регламентира процедурата, определят количествен критерии за представителност – брой фирми и работещите в тях, членуващи в организацията. Минималният е 50 000, те са представили списък от 57 000, които се дублират с наши членове. След като ги извадят, броят пада под изискуемия", допълни Иванов пред Нова телевизия.
"Проблемът е, че това сдружение се опитва да бъде национално представителна организация в нарушение на закона. Не спазва закона, а се опитва да участва в НСТС, който утвърждава и съгласува законодателни промени. Тоест, нарушаваме закона, за да седнем на масата и да творим закони", каза още той.
Иванов уточни, че в момента тече процедура по установяване на представителност на работодателските и синдикалните организации.
"Тя е заложена в Кодекса на труда и на всеки четири години всяка организация кандидатства, за да докаже своята представителност да може да представлява своите членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество", поясни Иванов.
Гостите в студиото коментираха и икономическите мерки, които държавата предприе.
"Оценката към настоящия момент е, че мерките, които правителството предложи, са недостатъчни от гледна точка на мащаб, размер и обем. Ужасно закъснели и недостатъчно добре таргетирани. Недостатъчни са, защото като процент от БВП те са много по-малко, отколкото други страни предложиха. Анонсираха се мерки за около 5 млрд, от които разплатен е 1 млрд", смята Иванов.
Той допълни, че Германия е обявила 750 млрд. евро пакет от мерки за подпомагане на бизнеса и гражданите, което представлява 22% от БВП. Във Франция процентът е около 17%.
"Ако се сравняваме с Румъния и Гърция – там процентите са между 5 и 10 от БВП. Това е общият размер на пакета мерки, който е за подпомагане на бизнеса и гражданите. В България бяха обявени 5%, но е разплатен 1%", добави директорът на АИКБ.
Относно закъснението Иванов обясни, че девет месеца след обявяване на извънредното положение, са достигнали само около милиард лева по мярката 60/40 и за финансиране на малките и средните предприятия.
"Когато говорим за мерките, които правителството предприе, трябва да ги разделим. Те са няколко вида. Социалните са 60/40, 80/20 и там можем да кажем, че държавата се справи сравнително добре. Другите са здравните – все още не можем да кажем, че сме се справили добре. Относно икономическите – спокойно можем да кажем, че не сме се справили", категоричен е главният секретар на Българската стопанска камара Добри Митрев.
Според него единствената успешна мярка е "3 – 10 000" за малките и микропредприятията.
"Тя беше много хубава, но и крайно недостатъчна. В момента имаме огромен финансов ресурс в хазната. Ликвидност в българските компании обаче няма. Най-нужното, което държавата трябваше да направи, е да налее средства в икономиката, за да оцелее бизнесът", заключи Митрев.
Снимка: Screenshot/Nova.bg
