Българинът трябва да си избие от главата тази представа, че робството е било поредица от колене, убиване и насилване. Това обяви днес пред журналисти историкът акад. Георги Марков.
По думите му от години има несъответствие между употребата на термини от литературния и историческия език. „Четох внимателно учебната програма за 6-ти клас, която е дадена за обсъждане. Колегията, която е работила по нея, след като много коректно е отбелязала какво трябва да знаят децата за Османската империя,… много коректно е отбелязала колко въстания са… вдигали българите и колко от тях са били избити при въстанията… И едва след това отделя внимание на ежедневието, каквато е модерната тенденция в историческата наука. Това е историята на ежедневието…”, поясни известният български учен.
Ежедневие без съжителство не може да съществува, заяви българският учен
По думите му, ежедневие без съжителство не може да съществува. „Ако говорим за професионалната колегия, тук спорове няма. За нас този въпрос отдавна е решен. Научният исторически термин е „владичество”, а „съжителство” никога не е бил вкарван като официален термин, но то съществува в ежедневния живот”, изтъкна историкът.
Академик Марков добави, че “робството не може да е било само колене и изнасилване, защото сега нямаше да сме тук и нямаше да има българи”. Според него в литературата се използва терминът „робство” и това е влязло в паметта на народа ни, защото когато се напише едно стихотворение или ода, то е много по-въздействащо, отколкото и най-гениалното историческо произведение.
“Проблемът идва от това, че има разлика в литературното и историческото използване на понятията и проблемът не е учебникарски и образователен, а със структурата на националното съзнание на българина, която още е незряла”, беше категоричен още Георги Марков.
“Все още нямаме стабилни основи на националното самосъзнание”, разкри българският учен
По думите му, за 100 години след Освобождението българинът не е успял да изгради сериозни основи на национално самосъзнание. „Аз си спомням как през 1966 или 1967 година в моята гимназия дойде една инструкция, която наблягаше на това хората да бъдат възпитавани патриотично, но тогава важеше директивата на Сталин, че срещу българската национална буржоазия трябва да се бори… Това обезбългаряване и обезродяване не е от вчера”, добави още историкът и допълни, че е крайно време да се спре с политизирането на историята.
Той е категоричен, че децата днес наистина трябва да се учат на толерантност, но това не бива да става с цената на “адаптиране на историята към днешното време”.
Според него историята трябва да се остави на историците, а не чужди организации да се месят в нея. “Нациите са пречка за корпорациите. Постоянно се наливат милиони долари, за да ни направят европейци. Там е противоречието. Нищо не е случайно”, изтъкна в заключение ученият.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
