На днешната дата е роден един от най-харизматичните и талантливи актьори на Холивуд, красавецът с най-магнетичния син поглед Пол Нюман.
Пол Леонард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Кливланд, Охайо. Майка му е католичка, баща му евреин, който имал магазин за спортни стоки. Майка му Тереза подтиква Нюман да стане актьор. Започнал да играе в самодейни пиеси още от училищната скамейка. Учи по-малко от година в университета в Охайо, после изкарва войната като радио свързочник в авиацията. След войната започва да учи в Кенън Колидж, Охайо, играе в пиеси и в отбора по футбол (американски), завършва 1949 г. През 1950 г. баща му Артър умира и Пол Нюман се връща в Кливланд да движи магазина за спортни стоки. Жени се за актриса, оставя магазина на брат си и отива със съпругата си и първия си син в университета „Йейл” да учи режисура. Напуска година по-късно, вероятно поради недостиг на пари, и защото съпругата му пак е бременна. Получава роля в пиесата „Пикник”, играна 14 месеца на „Бродуей” в Ню Йорк. На сцената там се запознава с втората си жена актрисата Джоан Удуърд. Играе малки роли и в телевизията. Приет е за студент в прочутото „Актърс студио” в Ню Йорк, където учи с Джеймс Дийн, Марлон Брандо и др.
От 1954 г. започва да се снима в Холивуд.
Първият му голям филм е „Хъд”, 1963 г. Филмът е черно-бял и в него прочутите му сини очи излъчват някакъв свръхестествен отенък на сивото. В началото на кариерата си Нюман често е припознаван като Марлон Брандо. Той самият признава,че е раздал поне 500 автографа от името на Марлон Брандо.
През 1958 постига шумен успех с превъплъщението си в образа на Брик Полит от "Котка върху горещ ламаринен покрив" по пиесата на Тенеси Уилямс. След признанието на публика и критика, актьорът прекъсва договора си с "Уорнър Брадърс" и си купува свободата като им плаща половин милион долара. Героят на Нюман винаги е мъжествен и обаятелен, а красивите му сини очи са пронизващи особено, когато е в ролята на безделник, мошеник или грубиян. Снимал се е в над 60 филма.
Номиниран е десет пъти за "Оскар", а през 1987 г. печели наградата за най-добра мъжка роля в "Цвета на парите". Удостояван е два пъти с почетни награди "Оскар".
През 1969 г. Нюман застава от другата страна на камерите – като режисьор на чудесния филм "Рейчъл, Рейчъл". От тогава успешно редува актьорските и режисьорските си изяви. Филмите му често са ангажирани с политическа или гражданска позиция – срещу наркотиците, ядрената опасност, глада.
На 83-годишна възраст, след продължителна битка с рака, Нюман напуска този свят.
Предлагаме ви няколко мисли на легендарния американски актьор:
Аз съм като старото сирене – плесенясах и станах интересен по различен начин.
Когато си толкова стар като мен, сутрин вече не можеш да станеш от кревата без да погледнеш с удивление отражението си в огледалото и да не помислиш: “Господи, боже мой, кой би предположил, че съм още жив!” Чудо е, че доживях до старостта и оцелях въпреки всички тия питиета, цигари и бързи коли, които имах в живота си.
Някои ми казват, че съм много красив. А на мен ми се струва, че съм много стар.
Растеш само тогава, когато си сам.
Мнозина смятат, че съм равнодушен. Но те бъркат равнодушието с подозрителността.
Понякога ми става срамно, че моите сосовете носят повече пари, отколкото филмите ми.
Струва ми се, че най-важното в живота е да бъдеш внимателен с хората, на които им е провървяло по-малко, отколкото на теб.
Бях в списъка с личните врагове на президента Никсън. Това е най-великата чест, с която съм бил удостояван.
Ако нямаш врагове, значи нямаш характер.
Хората живеят дълго в брак единственo, защото са поискали това, а не защото вратите са залостени.
Винаги съм бил характерен актьор. От типа на малката Червена шапчица.
