"Портокал с часовников механизъм", "Лолита", "Широко затворени очи", "Спартак" … Зад тези и още много шедьоври на киното стои всепризнатият гений Стенли Кубрик. Той е смятан за един от най-добрите кинорежисьори през втората половина на 20 век. Известен е с внимателния подбор на сюжетите си, с бавния си начин на работа, с разнообразието от жанрове, в които се изявява, както и с техническия си перфекционизъм.
Роден е през 1928 година в Манхатън, Ню Йорк, но през по-голямата част от живота си живее и работи във Великобритания. Родителите му са евреи от румъски, полски и австрийски произход. Като тийнейджър се запалва по фотографията, за кратко се увлича също и по джаз музиката и се изявява като барабанист в банда.
В училище не е сред отличниците. Завършва образованието си със слаби оценки, а спомените от тези години го карат до края на живота си да се изказва песимистично за ефективността на образователната система. Започва кариераата си в киното в началото на 50-те години с документални ленти и твори до 1999 година, когато на днешната дата си отива завинаги.
Филмите на Кубрик се характеризират с формален визуален стил и педантично внимание към детайлите, като по-късните често включват елементи на сюрреализма и експресионизма, които разкъсват структурираното линейно повествование. Филмите му често са определяни като бавни и методични, отражение на неговия педантичен характер. Повтаряща се тема в работите на Стенли Кубрик е нехуманното отношение на човек към човека. Те са често разглеждани като изпълнени с ироничен песимизъм, но някои критици откриват в тях по-скоро предпазлив оптимизъм.
Филмът, който за пръв път привлича вниманието на критиката към Стенли Кубрик, е „Пътища на славата“ – първата от три ленти, посветени на дехуманизиращото въздействие на войната. Много от филмите му първоначално получават хладен прием и едва години по-късно се оценяват като шедьоври със силно влияние върху следващите поколения режисьори. Това се отнася в особено голяма степен до „2001: Космическа одисея“, сочен като един от най-реалистичните от научна гледна точка и най-иновативните във визуално отношение научнофантастични филми на всички времена, като в същото време запазва енигматичното нелинейно развитие на действието.
Повечето филми на Кубрик са успешни в търговско отношение. Всички негови ленти от средата на 50-те години до смъртта му, с изключение на „Сиянието“, получават номинации за Оскар, Златен глобус или БАФТА. Самият той е неколкократно номиниран за Оскар като сценарист и режисьор, но единствената му лична награда е за специалните ефекти на „2001: Космическа одисея“.
Още първият филм („Пътеките на славата“, 1957 г.), който го прави световно известен, среща трудности при разпространението, заради необичайната острота и сарказъм спрямо събития от Първата световна война. Дори само заглавията на филмите му, заснети преди това („Денят на боя“, „Страх и желание“, „Целувката на убиеца“, „Убийство“), показват несъмнен интерес у все още младия режисьор към темата за насилието.
През 1964 г. Стенли Кубрик се обръща към темата за възможния ядрен Армагедон с гениалния си трагикомичен фарс, озаглавен „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, който и до днес не е загубил силата си на въздействие.
Идеята, че сме марионетки, подвластни на импулси, които не само че не можем да овладеем, но и въобще не проумяваме, е развита перфектно в „Портокал с часовников механизъм“, заснет през 1971 г. по романа на Антъни Бърджес.
Философските прозрения в този филм са въплътени в превъзходни кинематографични образи. Кубрик не отдава голямо значение на оригиналността на сюжета, но виртуозността му като режисьор се проявява винаги в изобразителната форма на филмите.
Би било невероятно, ако от вниманието му бе убегнало едно от най-важните литературни произведения по темата – романът на Набоков „Лолита”. Кубрик го екранизира още през 1960 г.
Премиерата на последния му филм „Широко затворени очи“ (1999) е съпътствана от неадекватна на съдържанието му рекламна кампания, базирана върху „скандалното разголване“ на семейната двойка Том Круз – Никол Кидман.
Всъщност аудиторията критиците трудно отварят очите си иронията в заглавието на филма и сюжета, който показва нравствения упадък, отвличащ любовта от съвременни свят.
Приживе Кубрик не успява да реализира идеята си за "най-великият исторически филм", посветен на Наполеон Бонапарт, който така и не завършва. Режисьорът изпраща хора по цял свят, които да събират информация за него. Сред тях е и Джан Харлан.
"През 1968 – 1969 година бях в Цюрих, търсейки материали, книги и рисунки, всъщност, всичко, което можех да намеря от Френската революция до Конгреса във Виена през 1815 година. Други хора пътуваха из Германия, Франция и Великобритания със същата мисия", разказва Харлан пред BBC.
През 1969 година цялото това проучване се превръща в сценарий от 148 страници. Но както Харлан казва, сценариите на Кубрик често се различавали напълно от финалния филм. Но със сигурност лентата нямала да се фокусира само на определен момент от живота на Наполеон, а на цялото му съществуване – от раждането до смъртта. Всички вярвали, че проектът му щял да се увенчае с огромен успех, а поколения на ред щели да говорят за него.
Но студиото, с което Кубрик работил по 2001: A Space Odyssey, не било особено сигурно. Той имал само предварителна сделка с MGM, която включвала режисьорът да направи план, график и преразпределение на бюджета. Кубрик представил всичко, но студиото не поискало работата по проекта да продължи. Впоследствие творецът се захваща с други продукции.
Днес се навършват 21 години от смъртта на режисьора. Предлагаме паметни цитати на гения, който според мнозина променя представите на света за стойностно кино:
„Когато човек престане да има избор, той престава да бъде човек.”
„Ако успееш да бъдеш брилянтен, говорейки по даден проблем, това може да създаде успокоителната илюзия, че си го oвладял.”
„Филмът е по-близо до музиката, отколкото до литературата. Той трябва да бъде постоянен прогрес на настроения и чувства. Самата тема, която стои зад емоцията или така наречения смисъл, те се появява по-късно.”
„Изкуството се състои в постоянното реформиране на живота, самото то обаче не създава живот, нито пък възпроизвежда такъв.“
„Ако сте идеалист, мога само да ви съжалявам, така както бих съжалявал и селския идиот.“
„Никога не научих нищо в училище, нито пък прочетох книга за удоволствие. Поне, не, докато не навърших 19.“
„Има само още няколко неща, освен смъртта на друг човек, които могат така фундаментално да окуражават и стимулират хората.“
„Какво си мислите за мен? Че аз съм някакъв 14 каратов духач ли?“
„Освен многото други велики неща на които те учи шаха, той също те възпитава и на това да контролираш първоначалната си превъзбуда от факта, че си видял възможно добро решение. Шахът те учи да мислиш, преди да действаш, както и на това да имаш обективен поглед, когато си в беда.“
„Великите държави винаги са се държали като бандити, а малките — като проститутки.“
