"Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена", пише Славейков, заставайки смело зад облика на общественик, който учи, критикува и напътства своя народ.
Петко Р. Славейков – един от големите творци на Българското възраждане е роден на 17 ноември през 1827 г. във Велико Търново. Работи като учител, журналист, издател. След 1878 г. се включва активно в политическия живот на следосвобожденска България. Бил е министър на просвещението, депутат, председател на Народното събрание. Каузата му до края на живота му остава просветена и демократична България. Умира в София през 1895 г. огорчен от политическите нрави – забранено му е да учителства, намалена му е пенсията.
190 години след рождението на големия Славейков творбите му се помнят и изучават, а думите му не спират да губят смисъл и значение. Сред най-прочутите му произведения са "Изворът на Белоногата", "Не сме народ", "Татковина", "Сиромасите братя". Нека си пропомним част от емблематичните слова на великия поет:
"Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си".
"Несговорна дружана – не могат си почина".
"Какъв грях е да накараш хората да смеят? Не е грях, а добродетел, и то голяма добродетел го смятаме ний, ако с шегите си сполучим да разсмеем някого и да спечелим една душа за народа".
"Блазе на тия, които могат да покажат раните си за отечеството".
"Сития не вярва на гладния. Ама гладният вярва ли на сития?"
"Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух".
"Ако ти е вярна кесията, верни са ти и приятелите."
"Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена."
"Аз едно знам, едно признавам и изповдядвам, че всичко, което се прави за народа без народа, не е праведно, не е законно".
