Стефан Николов Стамболов е един от най-големите български държавници. Също така е революционер, журналист, поет и преводач. Апостол е на Вътрешната революционна организация. През 1875 и 1876 година той участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. През 1887 е назначен за министър-председател и е на власт до 1894 година. Основава и ръководи Народнолибералната партия.
Роден е на 12 февруари 1854 година в Търново. През 1888 година се жени за Поликсена Станчева. От брака си имат трима сина Константин, Асен и Стефан, и една дъщеря – Вера. На 3 (15 юли) 1895 година Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо. След три дни умира от раните си.
Ето някои от най-запомнящите се мисли на българския революционер:
"И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!"
"Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!"
"Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме през когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?"
"Ако трябва да умрем, всички ще умрем под развалините на България!"
"Аз не съм убивал, освен неприятели на моето Отечество."
