Лекарите, които решат да помагат на жена да роди в дома си, да не носят наказателна или административна отговорност, поиска Български хелзинкски комитет (БХК). Комитетът се е обърнал към Съда в Страсбург и подчертава, че молбата засяга само един конкретен случай. БХК иска Съдът да задължи България да не прилага наказателни мерки към акушерите, които асистират домашното раждане.
Става дума за бъдеща родилка, която е преживяла лошо отношение от родни лекари при 2 предишни свои раждания и сега настоява да роди вкъщи. “Българското законодателство практически забранява това, като предвижда отговорност за медицински лица, които подпомагат раждане извън болнично заведение”, пише в жалбата си до Съда БХК.
Жената вече е преживяла две раждания в болница, “съпътствани с принуда и унизяване, и не желае да роди отново така”, смятат от Комитета. Според тях, българското законодателство отнема възможността на бременните, които искат да родят извън болнични заведения и да получат помощ от лекари при раждането, да го направят. БХК твърде, че това съставлява сериозно продължаващо нарушение на правото на жената на личен и семеен живот по Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Жалбоподателката ражда първото си дете през 2008 г. Раждането е съпътствано с медицински действия, предприети въпреки изричното ѝ несъгласие. Администрирани са ѝ нежелано лекарствените препарати Oxytocin и Prostaglandin, които изкуствено предизвикват контракции, за да ускоряват процеса в интерес на болничната технология, независимо от желанието ѝ раждането ѝ да се развие естествено. По време на раждането медицинският персонал прилага „маньовър на Кристалер“ – т.нар. „скачане по корема“, агресивен метод за ускоряване на процеса. В резултат бебето се ражда със счупена ключица, кръвоизливи, отоци по главата и трудна адаптация.
В писмото на БХК се казва още, че персоналът “потъпква и волята на жалбоподателката да кърми новороденото си дете и то да не бъде хранено с адаптирано мляко. Нещо повече, през първите два дни на жалбоподателката е отнета възможността въобще да вижда рожбата си”. Майката е платила 500 лв за избор на екип и за самостоятелна стая, но освен това се налага да извади от джоба си 600 лв., поискани допълнително и неформално от лекар. Зо тях няма платежен документ, защото сумата е нерегламентирана.
При второто раждане пък жената заплаща такси в общ размер на 1 960 лв. за: водно раждане; присъствие на бащата; и присъствие на дула. Първоначално персоналът пълни ваната със студена вода. Налага се жалбоподателката да спори с тях с пълно разкритие, за да ги убеди да изпразнят и отново напълнят ваната с вода с необходимата температура.
Тя спори и за избраната от нея поза, тъй като според акушерката не било важно позата да е добра за нея – „важно е да ни е удобно на нас“. В крайна сметка поради родилните болки жалбоподателката се съгласява да заеме исканата от персонала поза. Когато ляга във ваната по гръб обаче, персоналът източва водата до едва 5-10 см. покритие на дъното, за да им е „удобно“ на тях да „я изродят“.
Персоналът на болницата игнорира желанието на родилката да изчака пъпната връв да спре да пулсира, преди да я отрежат. “Това е важно, защото през първите минути след раждането по пъпната връв от майката в детето се вливат голям брой минерали и други необходими за развитието на детето вещества. Преждевременното клампиране препятства този ценен процес и поради това Световната здравна организация препоръчва забавянето му”, пише в жалбата на БХК.
„Раждащите жени в България са изправени пред само две незавидни алтернативи – или грубо отношение и насилване, както и голяма финансова тежест в болницата, или риск за тяхното и на бебето им здраве у дома. Раждащата жена не може да избегне избора между тези две злини и причината за това е рестриктивно законодателство, посредством което държавата упражнява ненужна, несъразмерна намеса в правото на личен живот на майките в израз на сексистка култура на контрол върху женското тяло. Жените са подложени на „казармен“ режим, докато раждат и медицински лица си присвояват правото да се разпореждат с тях и телата им“, коментира адв. Маргарита Илиева, правна директорка на БХК.
