Алек Попов е сред най-четените и признати и зад граница съвременни български писатели. Той е роден на днешната дата през 1966 година в София, в семейството на професора по математика Васил Попов.
Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат (аташе по културата в българското посолство в Лондон). Автор е на прочутите романи „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, „Сестри Палавееви”. Пише много разкази и есета, както и радиопиеси, излъчвани по Българското национално радио, сценарии за игрални и документални филми. През 2001 г. Българската национална телевизия снима филма „Чуждите стъпки“ по едноименния разказ от сборника му „Мръсни сънища“. Член-кореспондент е на БАН.
Първият му роман с голям успех – комичната сатира „Мисия Лондон“, се основава на опита му като културен аташе на България в Лондон и е преведен на 16 езика. По книгата българският режисьор Димитър Митовски прави филм през 2010 г., който се превръща в един от най-популярните филми в новата българска кинематография. Разказите и есетата на писателя са преведени на унгарски, сръбски, чешки, полски, словенски, датски, английски, немски, френски, турски, албански.
Предлагаме ви кратък откъс от прочутия роман на Алек Попов – „Мисия Лондон”:
…За всички тия години, прекарани край трапезите на големците, готвачът беше развил особен психологически нюх. Той тутакси надуши, че новият му шеф спада към обширното и богато разклонено семейство на административните кретени. Но имаше и нещо друго, нещо отвъд стъкления му глупашки поглед, което го правеше непредсказуем и опасен. Изведнъж Коста си даде сметка, че тоя тип възнамерява да се засели тук. Нещо повече, сега това беше неговото жилище, а той – Баничаров щеше да му слугува. Това му се стори безкрайно несправедливо.
Малкият син на Баничаров изпълзя нагоре по стълбите, които водеха към сутерена, обитаван от семейството на готвача. Хлапакът беше измамил бдителността на майка си, което го караше да тържествува. Гъгнейки си нещо свое, детето се изправи и чевръсто затопурка към масичката под огледалото. Върху нея се мъдреше една крехка вещ, която отдавна дразнеше първичните му инстинкти. Баничаров беше тренирал разни спортове на младини, но с времето беше загубил предишната си пъргавост. Малчуганът се вкопчи в ръба на масичката и рязко я наклони. Порцелановата кошничка, заведена под инвентарен номер 73, се разби на пода с апокалиптичен звън.
