Г-жо Здравкова, каква беше 2013 година за общините, бизнеса и неправителствените организации в стремежа им да вземат повече средства от фондовете на ЕС?
Това беше поредна година, през която и общините, и бизнесът, и неправителствените организации продължиха да се учат да разработват проекти, да кандидатстват и да ги изпълняват в съответствие с европейските изисквания. През 2013 са сключени 34 договора за финансиране от европейските фондове. За 22 от проектите са получени средства чрез програмата за развитие на човешките ресурси. От тях 8 са за безработни, които са поискали помощ за започване на собствен бизнес – 6 са в Монтана и 2 – в Лом. Това означава, че тази програма е най-популярна и най-полезна. Следва „Административен капацитет”, по която са сключени 6 договора. Те са за обучение на общински служители. Чрез програмата „Регионално развитие” са получили финансиране 4 проекта. За отбелязване, екологичната програма „Околна среда” е останала без нито един проект тази година. Общата сума на сключените договори е 65 303 000 лв. Повечето от проектите са в процес на изпълнение.
Получи ли разширение проектът за енергийното обновление на българските домове, след като делът на безвъзмездното финансиране стигна 75%?
Не, в целия северозападен район са подадени 19 проекта за саниране на жилищните сгради. В Монтана са 3 и в Лом – 1. Много граждани минаха през офиса на информационния център, интересуваха се от условията, но на много места не могат да отговорят на тях. Живеещите в един вход не могат да се съберат всички, защото някои от собствениците са заминали за чужбина и жилищата им тук са заключени. Цял жилищен блок трудно взема решение за саниране, а пред отделен вход също има препятствия. Той трябва да е разделен от тялото на блока с фуга. Това, ако го няма, не може да му се напарви саниране. Но този проект, който се финансира чрез оперативната програма „Регионално развитие”, ще продължи и през 2014.
Към кои от програмите се насочват фирмите? За какво най-често търсят европейски средства?
Интересът е към технологичната модернизация на производството им. Затова те се насочват към програмата „Конкурентноспособност”, която им дава възможност за това. Тази програма има 8 отваряния досега. По програмата за развитие на човешките ресурси се търсят пари за създаване на условия за безопасен труд.
Областният информационен център се включи в инициативата „Научени уроци”, с която беше взето мнението на бенефициентите от всички сектори за трудностите, които срещат при кандидатстването, одобрението, разплащането и отчитането на проектите. Какво споделят те?
Масово е мнението, че авансовото финансиране е много малко и искат то да се увеличи на 50 % от стойността на проекта. Трудности създава и исканата банкова гаранция, според фирмите може да се осигури друг вид гаранция, което ще отпуши кандидатстването. Фирмите не са доволни и от съществуването на т.н. долен праг на безвъзмездната финансова помощ. Например, шивашка фирма от Вършец иска да получи средства за технологична модернизация. Трябват и 80 000 лв. Но микрофирмите могат да получат от 100 000 до 500 000 лв., малките от 200 000 до 1 млн. лв.и средните – от 300 000 до 2 млн. лв. Щом не се вместват в тези изисквания, не могат да кандидатстват. Така реалните им нужди не могат да бъдат покрити. Има и други бележки към управляващите органи на програмите и отчитането на проектите.
Тези предложения ще бъдат ли взети в предвид?
Те са предадени в Министерския съвет и ще бъдат обсъдени на национална кръгла маса. На нея ще бъдат формулирани и вероятно предадени на ЕК.
Има ли интерес към програмите на новия програмен период?
Ние организираме срещи в общините и запознаваме служителите и интересуващите се граждани с новите програми. Пет фонда ще финансират 9 програми. Към всяка има интерес. Най-много въпроси се задават за новата програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Селските общини се интересуват от програмата за развитие на селските райони, а останалите искат да се премахне изискването за брой жители, за да могат и те да получават от нея безвъзмездна помощ за ремонт на улици, водопроводи, площади и т.н.
Как определяте проектната активност на региона?
Най-активни са общините, някои имат по 10 – 20 готови проекти и само чакат отварянето на дадена схема, за да ги представят за одобрение. Бизнесът определено изчаква нещо, а неправителственият сектор в областта не е активен изобщо. Неговите проекти се броят на пръсти.
