След позитивните резултати на финала на Българския фестивал на сливата в Троян, кметът на града Донка Михайлова разказа пред kmeta.bg подробности от организацията, какво друго се случва в подопечния й град, както и сподели добри практики от управлението на общината.
-Кои са общините-партньори, с които работите при подготовката на Фестивалът на сливата?
-Да, наш партньор във фестивала беше град Баршор от Англия, който е традиционен производител на слива. В Баршор обаче за разлика от Троян, от сливата се вари бира, правят сирене със слива и други кулинарни изкушения, както е в Троян. Друг традиционен наш партньор е община Крагуевац, това е вторият по икономическа активност град в Сърбия. Той се намира в Шумадия, най-плодородния край на страната, където сливата също е на особена почит.
– Как се избират майсторите, кой ги номинира, за да участват в конкурса?
– В конкурса за най-добра сливова може да участва всеки троянец. Някой се записват с ракията, която са сварили сами, а други се включват с ракия, варена от техните бащи и дядовци. На последното издание на фестивала имаше ракия на 80 години, произведена от дядото на участника.
В рамките на фестивала на сливата се родиха много кулинарни изкушения, част от които са традиционни троянски рецепти – свинско със сини сливи, сливи с ориз, сливов ошав, който според познавачите е най-чудесния разредител на сливовата ракия. Също и много нови кулинарни шедьоври, в основата на чието приготовление е сливата, като например сливови пайове и сладкиши, панирани сливи. Като цяло кулинарният туризъм е едно много сериозно занимание. Ние можем да говорим с усмивка, но амбицията ни е много сериозна – амбицията да развиваме кулинарен туризъм в Троян.
– По какви европейски проекти работи в момента Община Троян?
– В момента общината работи по 11 проекта на обща стойност 41 милиона лева, като имате предвид, че бюджетът на Троян е 18 милиона лева. На практика ние в момента осъществяваме дейности с европейско финансиране за още 2 и половина пъти бюджета.
Най-сериозният проект е Воден цикъл -2 етап, на стойност 30 милиона лева. Доста други проекти по ОП “Регионално развитие”, ОП “Околна среда” и Програмата за развитие на селските региони.
– Премиерът Орешарски заяви, че ще се допитва до кметове на общини в България. Какви предложения бихте отправили към министър-председателя?
-В момента българските общини са в тежко състояние. Първото предложение, което бих отправила към премиера, е някои от законите, които въвеждат задължения на общините , свързани с много сериозни финансови последствия, да бъдат отложени, за да могат българските общини да си поемат глътка въздух. На първо място бих предложила да се отложи във времето повишаването на таксата за депониране на битови отпадъци, която в момента е 15 лева на тон, а от следващата година законът предвижда да стане 35 лева на тон.
Известно отлагане е нужно и за срока, в който сме задължени да променим всички съоръжения за игра на открито, които са изключително ресурсоемки. Ние полагаме страшно много усилия в тази посока и влагаме много средства, но повечето общини просто не успяват.
Бих казала на премиера Орешарски, че е време да се спре порочната практика държавата да прехвърля на общините дейностите, с които не може да се справя, без да предоставя за това финансов ресурс. Такива са, примерно, дейностите, свързани с незаконното строителство, за които общините вече носят отговорност. Това беше една неприятна изненада за нас, за която ние имаме твърде ограничен финансов ресурс.
-В Шумен се повдигна отново казуса, че предучилищното образование не трябва да се плаща, тъй като е задължително и там отмениха таксите за деца в предучилищна група. Смятате ли да последвате тази практика?
-Всъщност това е задължение по силата на закона и ние не събираме такси за предучилищно образование. В тази връзка, пред нас стоеше един друг сериозен проблем и той е свързан с това- кой се грижи за децата в предучилищна възраст от момента на завършване детската градина до първия учебен ден. Затова въведохме един модел, с който предлагаме на родителите грижа по време на този мъртъв за учебните заведения период. Смятаме, че той заслужава да се разпространи, за да се помогне на много родители.
-В последните години Община Троян силно е подобрила финансовите си показатели и се е изкачи със 74 места нагоре по финансова стабилност. С какво се е променила събираемостта на такси?
-Всъщност по финансова устойчивост общината премина от 114-то на 40-то място. Колкото и да е абсурдно в условия на криза, ние намалихме някои данъци и такси. Миналата година намалихме данъка върху МПС-тата, тази година намалихме с 5% патентния данък, две поредни години намаляваме наемите на общински помещения, които се ползват за производствена дейност или търговски цели.
Мисля, че гражданите на Троян оцениха добрата воля на общината да помогне в условия на криза и се отблагодариха с една добра събираемост на приходите. Наред с това предприехме и доста административни мерки – въведохме нов софтуер в местни приходи, който ни позволява много чувствително да следим събираемостта, в много пряк диалог сме с големите данъкоплатци на територията на общината и ги подканяме да бъдат редовни. Възложихме на частен съдия-изпълнител събираемостта на дължимото от некоректни платци и мисля, че тези мерки дадоха добри резултати.
