Виктория Георгиева е на 24 години от Самоков. Завършва Журналистика в Софийския университет „Св.Климент Охридски”.Желанието й за приключения я отвежда в Барселона, където тя, след известен период на лутане, се установява трайно преди около 2 години. В Испания Вики преживява трудни моменти, но успява да ги превъзмогне и издава първата си книга – „Капчици живот”. Тя има силно изразена гражданска позиция по актуални теми за България, например задължителното гласуване и носенето на бурка.Предлагаме ви интересен разговор с млада успяла българка, за която родината не е просто далечна, забравена държава – прибира се в България винаги, когато може, защото семейството й е у нас.
-Вики, защо реши да избереш точно Барселона като място за живеене?
– От малка харесвам Испания и испанския език – няма някакво обяснение, обосновано с адекватни доводи.Заминаването ми беше по-скоро беше въпрос на усещане, а и исках да направя това, за което съм мечтала с години.Научих испански сама, заинатих се буквално.Друг е въпросът дали инатът е хубаво нещо.Сега си давам сметка, че да, но само в определени дози.След малко ще разберете защо.
Въпреки че не се смятам за амбициозен и авантюристично настроен човек, изглежда, че съм точно такава, защото за моите почти 25 години съм имала доста скокове по оста нагоре- надолу. Явно има някакво дяволче, което ме кара да правя различни неща.Първият скок, за който говоря, е на пръв поглед безумната ми идея да зарежа следването си във ФЖМК преди вече почти пет години и да замина за Барселона. Без нищо.Без никакви познати.Това го определям, от една страна като скок надолу, защото донесе доста тъжни моменти в живота ми, а от друга – като голяма школа.Това за мен бе университетът на живота, колкото и клиширано да звучи.
След това се върнах отново в България, спасих си следването; започнах да работя в една телевизия – привидно скок нагоре (и със сигурност беше), но беше и в някаква степен още един скок надолу, защото нямах време, което да посветя на любимите си неща. Завърших, напуснах работа и отново се върнах в Барселона, за да се занимавам с нещо, което не беше свързано в началото въобще с професията ми – логистика и поръчки в една фирма; занимавах се с фактури- нещо, до което дори не бях се докосвала в България.
Това, което искам да кажа е, че скоковете могат да бъдат нагоре и надолу, винаги и по едно и също време; и може би любопитството ми (най-добронамерено) към живота и човешките съдби, ми показаха, че е изключително важно как реагираме натези подскоци нагоре- надолу. И важното е, независимо какво се случва, да “се роди” нещо позитивно от скоковете.
