
На прага на новия политически сезон, Н. Пр. Посланика на Великобритания в България Джонатан Алън изнесе реч във връзка с предстоящите политически събития в страната. Английският посланик споделя идеи за необходимостта от промени, които да възстановяват доверието в българската политика.
Представяме ви извадка от неговата реч:
„През последните няколко седмици разговарях както с политически лидери, така и с обикновени българи как националните приоритети трябва да отразяват посланието на протестите. Водих тези разговори не от позицията на предполагаемо превъзходство, а защото искрено се вълнувам за България и бъдещето ѝ. Както споделих в своята реч през м. април, вярвам, че България има огромен потенциал и съм оптимист за бъдещето ѝ.”, заявява посланикът.
Протестната вълна тръгна от назначението на Делян Пеевски, обобщава посланикът и коментира: „Обезпокоително е, че в нито един от разговорите си с изключително разумните и сериозни хора, взели това решение, все още не съм чул сериозна или основателна причина за тази стъпка. При липсата на яснота, вакуумът неизбежно се запълва от спекулации и много хора предполагат най-лошото.
Гражданските реакции показаха липсата на вяра от страна на електората в българската политика и политиците от всички партии, независимо дали те са в или извън управлението.
От разговори, които съм имал, оставам с впечатление, че хората нямат усещането, че в политиката (нито на национално, нито на местно ниво) съществува отговорност, че техните интереси са представени. Според тях корумпирани кръгове и скрити интереси създават политика, която да служи по-скоро на тях, отколкото на България. Дори поддръжниците на отделни политически партии нямат особено доверие в политиката като цяло. Представители на бизнеса ми споделят същото: в България няма условия за честно съревнование; връзките, а не свободната конкуренция, определят пазара.
Тъй като парламентът възобновява работа, бих искал да споделя някои идеи, изразени пред мен от българи, било то лично или чрез туитър, фейсбук, или електронна поща, свързани със законодателна програма, която наистина да покаже, че народните представители се вслушват в гласа на хората. Обобщавам ги в три основни теми:
Въвеждане на истинска прозрачност, повсеместно.
Това означава, че трябва да се публикува бюджета на всяка държавна фирма и община в началото и в края на финансовата година. Проследяването на собствеността, на която и да е компания трябва да се улесни (включително, и това е от особено значение, за медиите). Трябва по-често да има открити дискусии по програмата и плановете на министерства и други обществени органи, които да се предават на живо. Да се доразвие практиката за допускане на представители на гражданското общество, неправителствени организации (НПО) и бизнеса до участие в дебата, включително и на местно ниво.
Електронното правителство, електронното правосъдие и електронните обществени поръчки, биха позволили лесно сравняване на качеството на работа и вземането на решения, като премахват възможностите за искане на подкупи.
Ефективните действия срещу подкупите и корупцията са нещо повече от законодателство. Но законите са жизнено важна платформа. В момента българските закони са едни от най-слабите в ЕС. Широко разпространено е мнението, че Великобритания и САЩ имат най-силните закони срещу подкупността и корупцията. Защо България да не взаимства най-доброто от тези два законодателни кодекса, наред с тези на други държави, за да създаде най-строгите и добри закони?
Търсене на отговорност на политиците и налагане на контрол на депутатите
Навсякъде по света избухват парламентарни скандали.Създаването на строг, независим регулатор на парламента и депутатите би било начало на възстановяване на доверието във връзките на народните представители и законния бизнес. Регулаторният орган ще разглежда всички случаи публично и прозрачно.
Също така, създаването на закон за регулиране на лобизма, който да осигури прозрачност на отношенията между бизнеса и депутатите. Много българи не вярват, че истинските източници за финансиране на партиите се напълно публични.
Прилагане на вече съществуващите правила!
Някои от регулаторните органи в България внушават респект, например Омбудсмана. Но в други случаи тези органи изглежда сякаш страдат от липса на независимост или истинска енергия, за да се справят със задачите си, например независимата комисия за енергийно регулиране или Комисията за защита на конкуренцията. Подобни органи трябва да бъдат наистина независими от правителството, а процесът по назначаване на кадри да бъда разписан в закон, за да се гарантира избиране на високо квалифицирани специалисти.
Не се съмнявам, че тези идеи могат да бъдат усъвършенствани и доразвити, но те представят начини политиката да стане по-открита и честна. Онези, които не са съгласни, трябва да обяснят на чия позиция са в битката между, от една страна, съмнителните връзки между бизнес и политика, и от друга – усилието да се изчисти обществения живот. Опонентите на тези идеи трябва да обяснят какъв по-различен и по-добър подход за справяне биха избрали; подход, който вдъхва доверие на българския народ.”








