Днес православната църква почита св. Антоний Велики. На 17 януари отдаваме почит на основоположника на християнското монашество. В народния календар празникът се наричан Антоновден. Името произхожда от латинското "Антониус", което означава "безценен".
Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен и като Лелинден.
В народните вярвания Антон и Атанас са двама братя ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите.
Честит имен ден на Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка!
