Заместник-кметът на София по бюджет и стопанска дейност Дончо Барбалов откри форума „Бъдещето на София“, който се провежда днес в сградата на Съюза на архитектите в България. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова изпати поздравителен адрес към участниците.
Събитието събра архитекти, технологични специалисти, представители на строителния бранш и сферата на домашната автоматизация, както и сдружения за развитие на градската среда, които представиха своите виждания за бъдещето на столицата. Организатори са Stroimedia.bg и b2b Magazine. Официални партньори на форума са Община София, Съюзът на архитектите в България и Камарата на архитектите в България, генерален спонсор е TP-LINK, спонсор е и YTONG.
„Темата е много важна за нас, защото за съжаление в ежедневието си не се замисляме за бъдещето на града“ – това каза заместник – кметът на София Дончо Барбалов при откриването на форума. Той добави, че през последните години са инвестирани над 3 млрд. лева в строителство и е направено много за развитието на транспортната инфраструктура.
Заместник-кметът посочи, че над 90% от тролейбусите са обновени, автобусният парк е обновен и са доставени нови метровлакове. Той добави, че Общината е с амбиция да продължи политиката си за устойчиво развитие на столицата и ще продължи да изпълнява през тази и следващата година амбициозната си програма както в областта на транспорта и инфраструктурата, така и в сферата на устойчивото бъдеще и екологията.
Министър Лиляна Павлова също изпрати поздравителен адрес към организаторите и участниците във форум „Бъдещето на София“, в който напомни че устойчивостта е един от приоритетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и отбляза, че като страна – член на Европейския Съюз, отговорност на България е да работи за намаляване на екологичния отпечатък върху природата, за подобряване чистотата на въздуха и водата, както и за повишаване на енергийна ефективност.
Навлизането на решенията за интернет с максимална гъвкавост, сред които такива за пренос на данни през електрическата мрежа беше една от тенденциите за по-устойчива градска среда, представени на събитието. Интеграцията на новите технологии в строителството беше сред важните акценти на форума „Бъдещето на София“, а генералният спонсор TP-LINK представи технологии от типа „data over powerline“ (пренос на данни по електрическата мрежа), които позволяват значително оптимизиране на комуникационната инфраструктура в сградите.
Предстоящият ръст на технологиите от типа „Интернет на нещата“ (Internet of things) беше акцент в презентацията на младия предприемач Любомир Янчев, създател на системата за домашна автоматизация Мелиса. Той обобщи, че твърде скоро всевъзможни предмети около нас – от четката за зъби и вилиците до сградите, ще бъдат свързани в интернет и чрез разнообразни сензори ще събират данни за околната среда и ще могат да бъдат управлявани отдалечено. Ползите за това са много – от удобството и спестяването на време, до повишаването на енергийната ефективност и по-малкия отпечатък върху околната среда.
Арх. Николай Гълъбов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България насочи вниманието към нуждата от промяна: “Приема се, че климатичните промени вече са тук. Възниква въпроса – как да проектираме, как да устройваме градовете си за новия климат? Какво трябва да направят архитектите, за да могат хората да живеят добре и да не страдат? Изводът е, че ни липсва качество. Неустойчивите модели на развитие идват основно от сбъркания модел на най-ниската цена, който от десетилетия властва в България, а и в цяла Европа. Има три фактора на устойчивата архитектура – социално-културен, икономически и природен. В сегашния модел у нас най-важният е икономическия фактор. Избираме как ще са проектирани нашите сгради и строителя по най-ниската цена. След това мислим какъв ще е ефекта, по какъв начин ще се отрази върху обществото и как ще засегне природата. Моделът, който се прилага в доста европейски градове е чрез конкурс да се определи какво се прави и след това кой може да го направи на най-ниска цена. България има общини като Габрово, Столична и Добрич, които правят опити, за съжаление – плахи, за устойчива архитектура. Планиране и проектиране трябва да се прави от специалисти, определени с конкурс. Най-добрите, а не най-евтините специалисти трябва да се избират. На преден план трябва да бъдат качеството на проектирането, строителството и сградното управление.“
Заместник-кметът на София по бюджет и стопанска дейност Дончо Барбалов откри форума „Бъдещето на София“, който се провежда днес в сградата на Съюза на архитектите в България. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова изпати поздравителен адрес към участниците.
Събитието събра архитекти, технологични специалисти, представители на строителния бранш и сферата на домашната автоматизация, както и сдружения за развитие на градската среда, които представиха своите виждания за бъдещето на столицата. Организатори са Stroimedia.bg и b2b Magazine. Официални партньори на форума са Община София, Съюзът на архитектите в България и Камарата на архитектите в България, генерален спонсор е TP-LINK, спонсор е и YTONG.
„Темата е много важна за нас, защото за съжаление в ежедневието си не се замисляме за бъдещето на града“ – това каза заместник – кметът на София Дончо Барбалов при откриването на форума. Той добави, че през последните години са инвестирани над 3 млрд. лева в строителство и е направено много за развитието на транспортната инфраструктура.
Заместник-кметът посочи, че над 90% от тролейбусите са обновени, автобусният парк е обновен и са доставени нови метровлакове. Той добави, че Общината е с амбиция да продължи политиката си за устойчиво развитие на столицата и ще продължи да изпълнява през тази и следващата година амбициозната си програма както в областта на транспорта и инфраструктурата, така и в сферата на устойчивото бъдеще и екологията.
Министър Лиляна Павлова също изпрати поздравителен адрес към организаторите и участниците във форум „Бъдещето на София“, в който напомни че устойчивостта е един от приоритетите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и отбляза, че като страна – член на Европейския Съюз, отговорност на България е да работи за намаляване на екологичния отпечатък върху природата, за подобряване чистотата на въздуха и водата, както и за повишаване на енергийна ефективност.
Навлизането на решенията за интернет с максимална гъвкавост, сред които такива за пренос на данни през електрическата мрежа беше една от тенденциите за по-устойчива градска среда, представени на събитието. Интеграцията на новите технологии в строителството беше сред важните акценти на форума „Бъдещето на София“, а генералният спонсор TP-LINK представи технологии от типа „data over powerline“ (пренос на данни по електрическата мрежа), които позволяват значително оптимизиране на комуникационната инфраструктура в сградите.
Предстоящият ръст на технологиите от типа „Интернет на нещата“ (Internet of things) беше акцент в презентацията на младия предприемач Любомир Янчев, създател на системата за домашна автоматизация Мелиса. Той обобщи, че твърде скоро всевъзможни предмети около нас – от четката за зъби и вилиците до сградите, ще бъдат свързани в интернет и чрез разнообразни сензори ще събират данни за околната среда и ще могат да бъдат управлявани отдалечено. Ползите за това са много – от удобството и спестяването на време, до повишаването на енергийната ефективност и по-малкия отпечатък върху околната среда.
Арх. Николай Гълъбов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България насочи вниманието към нуждата от промяна: “Приема се, че климатичните промени вече са тук. Възниква въпроса – как да проектираме, как да устройваме градовете си за новия климат? Какво трябва да направят архитектите, за да могат хората да живеят добре и да не страдат? Изводът е, че ни липсва качество. Неустойчивите модели на развитие идват основно от сбъркания модел на най-ниската цена, който от десетилетия властва в България, а и в цяла Европа. Има три фактора на устойчивата архитектура – социално-културен, икономически и природен. В сегашния модел у нас най-важният е икономическия фактор. Избираме как ще са проектирани нашите сгради и строителя по най-ниската цена. След това мислим какъв ще е ефекта, по какъв начин ще се отрази върху обществото и как ще засегне природата. Моделът, който се прилага в доста европейски градове е чрез конкурс да се определи какво се прави и след това кой може да го направи на най-ниска цена. България има общини като Габрово, Столична и Добрич, които правят опити, за съжаление – плахи, за устойчива архитектура. Планиране и проектиране трябва да се прави от специалисти, определени с конкурс. Най-добрите, а не най-евтините специалисти трябва да се избират. На преден план трябва да бъдат качеството на проектирането, строителството и сградното управление.“
