Археолози ще продължат да разплитат тайните на светилището на Зевс, което бе отрито през юли край Старосел. От 20 септември се възобновяват проучванията в землището на селото, съобщи заместник-директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Иван Христов пред “Фокус”. Той е и ръководител на изследванията на връх Кози грамади.
След като специалистите попаднаха на редица ценни находки – цели и оброчни мраморни плочки с изображенията на Зевс и Хера, стотици монети и други, от министерството на културата отпуснат допълнително средства, за да могат да бъдат разплетени тайните край Старосел.
Другата причина за продължаването на проучванията е опасността от иманярски набези на върха. В тази връзка са взети и допълнителни мерки от органите на реда за наблюдението и охраната на обекта. Проучванията ще продължат до края на октомври.
Обектът на връх Кози грамади представлява голямо култово средище в тракийските земи, чиято история започва през втората фаза на старожелзната епоха (VIII – VI в. пр. Хр.) и завършва в началото на V век сл. Хр. Доц. д-р Иван Христов твърди, че светилището, където е открит и едноделен правоъгълен храм, е 27-мо по ред открито за тракийските земи, но е най-голямото до този момент. Обхваща близо 2 декара, допълва той.
Писмени извори доказват, че траките са почитали Зевс. Особено засилен е бил култът в земите западно от Филипопол (Пловдив).
Според български учени божествените персони Зевс и Хера се настаняват на мястото на анонимна тракийска двойка божества от предримската епоха, и именно на това се дължи изключителната им популярност във вековете на римско владичество на тракийските земи дори до началото на V век сл. Хр.