Порталът на българските общини Kmeta.bg организира за трета поредна година надпреварата „Кмет на годината“, която вече навлезе в своя втори етап.
С цел да бъде максимално обективно оценяването на кметовете, в тазгодишното издание на конкурса бе създадена уникална платформа – godina.kmeta.bg.
Досега в надпреварата гласуваха над четвърт милион души!
Попитахме известни личности какви качества трябва да притежава „Кмет на годината“
Архитект Коста Сандев:
Всеки един кмет трябва да е работохолик. Това е най-важното качество за градоначалника. Казвам го и от личен опит, тъй като от 1976 до 1982 година съм бил зам.-кмет на община Благоевград за мандат и половина, казва архитектът Коста Сандев.
Той е убеден, че второто важно нещо е управникът да има солиден опит по своята специалност. Защото този факт ще му е от полза, докато управлява една община или населено място. „Аргументът ми е, че той на практика става началник на много хора. Особено важи това за големите общини. Ръководят над 150-200 души. Трябва да е отличен мениджър и да има опита, за да знае как да разпредели задачите за своите подчинени. Нужно е да умее да им ги постави правилно. Чак след това да чака доброто и качествено изпълнение на задълженията на чиновниците. Ако някои не се справят, не са изключени наказания”, споделя архитект Сандев.
Необходима е стратегия в работата на цялата община, а не да се работи на парче. Затова е полезно градоначалникът да е строг, но справедлив. Да умее да удари силно по масата, когато се налага, за да имат респект от него общинските служители. Екипът му пък трябва да спазва приетите от самия него стратегии за развитие на общините, интегрираните планове.
„Недопустимо е самите кметове да приемат определени документи, а да нарушават заложеното в тях. Да подменят обекти за реализация, да нарушават вече приетата стратегия за бъдещето на населеното място. Някои услужливо „забравят” на втората, на третата година заложените задачи и това е проблем. Хубаво е да има по-силен граждански контрол, който да може да изисква и да търси отговорност от кметовете в такива случаи”, убеден е благоевградският архитект.
Ценно за управниците е да са отзивчиви към всеки проблем на всеки един гражданин. И да са търпеливи, лично да се срещат с тях, за да ги изслушат. А не да ги пускат при секретарки, в разни отдели и през „чиновническото сито” проблемът никога да не може да бъде решен. „Защото за всеки човек неговият проблем, макар и незначителен, е най-важен. А кметът е човекът, който е избран да ги решава или поне да направи усилия за тяхното решение”, смята Сандев.
Той има знанията и уменията да направи и сравнение между управниците преди демократичните промени и след тях. Преди 1989 година партията /БКП/ въобще не се церемоняла с управниците, които допускат грешки. Често не само се „дърпали уши”, но и се разжалвали и махали от постовете им кметовете. В момента обстановката за градоначалниците е много по-спокойна и благоприятна. „И са длъжни да използват това в интерес на гражданите, а не в свой и на близки хора и фирми интерес. Сега се правят търгове и в почти всички най-важното условие и най-ниската цена от страна на участниците. Но още там е „заровено кучето”. нали при тази ниска цена ще се ползват по-некачествени материали, ще се работи през куп за грош, ще се работи през пръстите. За мен в този си вид тези търгове са един голям компромис – с качеството, с изпълнението, с вложените труд и материали”, категоричен е архитект Сандев. Той припомни, че докато бил зам.-кмет е положен основният водопровод от цели 32 километра в Благоевград. Но тогава непрекъснато се следяла работата на изпълнителя. Какви материали влага, как се работи, как се заваряват тръбите, качествени ли са материалите. За опит за измама нямало прошка – отстраняване от обекта и разследване от прокуратура и полиция. „Невъзможно бе да се направи компромис с качеството”, допълва той.
Архитектът набляга и на нещо, което сегашните кметове не обръщат почти никакво внимание – какви паметници се вдигат, къде и защо, как са направени. Благоевградчанинът е член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС – Международен съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места. Строителните разрешения се издават от съответната община, в която обаче няма експерти с необходимия капацитет. И всеки си решава проблема както намери за добре. Това пък води до ликвидиране на качествата и достойнствата на съответния паметник, категоричен е Сандев.
Той похвали и инициативата на Портала на българските общини Kmeta.bg да организира конкурси между кметовете всеки месец и накрая да отличи най-добрите за годината. „Това е важен ориентир за кметовете. Дано го разбират. Помага им да разберат къде са, вървят ли в правилната посока, какво още трябва да направят, за да отговорят на очакванията на жителите на общините. С тези надпревари – месечни и годишна, си сверяват часовника, пък и ние, гражданите добиваме представа как се справят градоначалниците. Много е хубаво, че Kmeta.bg отделя внимание и на малките общини, поощрява ги да работят още по-усилено за развитие на населените места в тях”, твърди архитект Коста Сандев.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
