В държавния архив в Монтана се съханяват документи, по които можем да съдим за съдбата на опълченците и техните семейства след Освобожденето. За тях разказва Мариан Замифров, старши експерт в паметохранителницата.
Сред най-ранните документи е едно копие на височайшия манифест на руския император Александър Първи за обявяване на руско-турската война от 1877 – 1878 година. Открит е във фонда на читалище „Постоянство” в Лом.
Във фонда на окръжния съд в Лом има прелюбопитни документи за живота на опълченците и техните наследници след освобождението. Много от тях са били бедни хора и участието им във войната не променя материалното им положение. Но участието им в бойните действия е било възприемано като подвиг, с който те трябва да се гордеят. Сигурно по тази причина опълченецът Тодор Младенов подава жалба до окръжния съд в Лом, в която пише, че са му откраднати четири медала и един кръст, даден му за участие в руско-турската война. Пак в Лом, но в общинското управление опълченциете Петър Пармаков, Първан Иванов, Арсени Нацов, Цветко Панов подават молби за оземляване от общинската мера. Във фонда на управлието има и молба от по-късен период – 1915, в която наследниците на Първан Иванов и Петър Пармаков молят да продължат да ползват тези общински земи. През 1926 годна са поискани парични средства за погребението на опълченеца Цветко Панов. Дъщеря му Невена пък е поискала 500 лв. за завършвне на акушерски курс. Друг опълченец – Цветко Василев, моли общината за строителни материали и средства, за да си построи къща и т.н.
Повечето от документите сидетелстват за чествания на годишнини от Освобождението. Първият е от 1879 година. Особено широко е било чествана 50-годишнината през 1928 гдина. Запзени са много програми на общини и училища, на гимнастически дружества, които са отбелязвали празника със специални прояви.
